Под купола 1 част
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-306-8
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Под купола 1 част». Краткое содержание книги:
Това, че притежаваше дрогерия, бе от голяма полза, макар че големите поръчки на лекарства като робитусин и судафред караше Анди сериозно да се притеснява. Опасяваше се, че точно това ще ги издъни в определен момент. Нито веднъж не се бе замислял за сериозните количества газ, складирани зад студиото на радиостанцията. Нито веднъж… до този момент.
— Между другото, довечера в градския съвет ни най-малко няма да страдаме от липса на ток — заяви Големия Джим с радостен тон, сякаш съобщаваше приятна изненада. — Казах на Рандолф да изпрати момчето ми и дружката му Франки в болницата, за да вземат една от газовите бутилки за генератора…
Анди се разтревожи.
— Но нали вече взехме…
— Знам — успокои го той. — Знам за това. Не се тревожи за болницата, имат си предостатъчно запаси.
— Можеше да вземеш от радиото… Там има толкова много…
— Болницата беше по-близо — отвърна Големия Джим. — Да не говорим, че така е и по-безопасно. Пит Рандолф може да е наш човек, но това не означава, че трябва да го посвещавам в делата ни. Нито сега, нито по-късно…
Тези думи окончателно убедиха Анди, че Големия Джим няма никакво намерение да закрива малката им фабрика.
— Джим, ако започнем да връщаме бутилките в града, какво ще кажем, когато ни попитат къде са били досега? Че феята на газта ги е взела, след което е размислила и ни ги е върнала?
Рени се намръщи.
— Това забавно ли ти се струва, друже?
— Не! Струва ми се страшно!
— Имам план. Ще обявим създаването на обществен склад за гориво със специален режим на разпределение на ресурсите. Тук ще влиза и горивото за отопление, ако открием някакъв начин да го използваме при липса на ток. Мразя идеята за дажби, купонна система и прочие — самата ѝ същност противоречи на всичко американско, — но положението съвсем скоро ще заприлича на приказката за щуреца и мравката, нали се сещаш? В Честърс Мил има маса търтеи, които ще изразходват запасите си за месец, след което при първото застудяване ще писнат да се погрижим за тях и да не ги оставяме на произвола на съдбата!
— Не смяташ, че след един месец Куполът ще продължава да е тук, нали?
— Не, разбира се, но нали знаеш какво казват старците — надявай се на най-доброто и очаквай най-лошото.
Анди се зачуди дали да изтъкне, че вече бяха изразходвали голямо количество от запасите на града за производството на амфетамините, обаче в крайна сметка се отказа. Знаеше какъв щеше да е отговорът на Големия Джим: „Откъде да знаем какво ще се случи?“
Да, наистина нямаше откъде да знаят. Кой на тяхно място би предположил, че всички необходими ресурси изведнъж ще намалеят драстично? Когато градиш планове, мислиш мащабно и действаш с размах. Това бе американският начин. Дефицитът и оскъдицата са обида за съзнанието и духа.
— Не си единственият, който ненавижда купонната система — отбеляза Сандърс.
— Затова имаме нужда от полицията. Знам, че всички тъжим за клетия Хауи Пъркинс, но той вече се е възнесъл при Исус, а ние си имаме Питър Рандолф. Който, като се има предвид сегашната ситуация, ще бъде по-полезен на града. Защото умее да слуша. — Рени изпъна показалец към Анди. — Жителите на градче като нашето — всъщност това се отнася за всички хора — са като деца, когато става дума за личната им изгода. Колко пъти съм казвал това?
— Стотици — въздъхна Сандърс.
— А как трябва да се отнасяш с децата?
— Да ги караш да си изядат зеленчуците, ако искат да получат десерт.
— Именно! И да не щадиш пръчката… Когато се налага, разбира се.
— Това ми напомни за нещо — присети се Анди. — На парцела на Динсмор разговарях със Сами Буши, една от приятелките на Дуди. Та тя ми каза, че полицаите се държали малко грубичко. Всъщност доста. Можем да поговорим с шерифа Рандолф за това…
Джим се намръщи.
— А ти какво очакваш, друже? Да пипат с кадифени ръкавици? Та там за едната бройка щяха да избухнат безредици… Представяш ли си — бунт в Честърс Мил!
— Прав си, това е просто…
— Знам я тая Буши. Познавам цялото ѝ семейство. Наркомани, крадци на коли, мошеници и измекяри, които все се чудят как да преметнат данъчните… Имахме си съвсем точно определение за тях — „бяла измет“, преди да го заклеймят, че не било политически коректно. Това са хората, които трябва да държим под око в момента. Точно тези. Защото при първа възможност те ще съсипят нашия град. Това ли искаш?
— Не, естествено…
Големия Джим се бе развихрил и изобщо не го чу.
— Всеки град си има своите мравки (което е хубаво) и своите щурци (което не е чак толкова хубаво). Ние обаче нямаме проблеми да живеем с тях, понеже ги разбираме и можем да ги караме да правят онова, което е най-добро за тях… като ги понатупваме от време на време. Ала всеки град си има още и скакалци, като описаните в Библията, които опустошават реколтата, и точно от тази порода са семейство Буши. С тях нямаме друг избор, освен да стоварим чука на справедливостта отгоре им. Навярно това не ти харесва — на мен също не ми харесва, ала докато сегашната ситуация не приключи, личната свобода отива в кошчето. Ние също ще се пожертваме, не съм ли прав? Няма ли да замразим малкото си бизнесче?