Аут
- Автор: Рей Пиер
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Аут». Краткое содержание книги:
Само великите не се боят от разсъбличане пред обществото.
За да се доберат до Зоненберг, трябваше да преминат през терен за голф, после наляво по Зоненбергщрасе, после наляво по Ауроращрасе.
— Не си избрал лош квартал — потвърди Волпоне.
— Вие искахте нещо по-добро — изкашля се Ландо.
От двете страни се виждаха разкошни вили, оградени от високи стени.
— Тази улица се нарича Банкерска — прибави Ландо.
— Защо?
Барето с достатъчно широк жест очерта изключителния изглед към града, безупречните поляни с разхвърляни по тях цветя, които се виждаха през решетките от ковано желязо. Беше четири часа след обяд, времето беше топло и въпреки напрежението, пулсиращо в слепоочието му, Итало не можеше да не се възхити от аромата на пролетта.
— Имаш ли достатъчно пари?
— Останаха ми хиляда долара. Платих девет хиляди, не само за три, не за шест.
Той хвърли поглед към Волпоне, за да прецени дали не е ядосан.
— Виждам, че не скучаете тук, в Цюрих! — възкликна Итало.
Ландо облекчено погали акселератора на своята „Бюти гоуст П9“. Това се казва автомобил! Досега я бе само галил, но като преминат тези неприятности, ще я понастъпи, както си знае, по аутобана. За момент Ландо си спомни за дон Дженко Волпоне, който му беше направил този кралски подарък. Каква класа! Итало беше по-малко приятен от брат си със своите внезапни нервни избухвания, агресивен, но затова пък какъв шеф! Когато Ландо му беше докладвал за мисията на Инес, в очите на Итало се четеше скрито възхищение. Трябваше два пъти да повтори случилото се, уточнявайки известни забавни моменти, които го бяха развеселили:
— Каква физиономия е направил този пикльо, когато тя му е показала мацата си?
— Изглежда, очите му са изхвръкнали от орбитите си.
— А останалите, когато Инес им е показала задника си под носа им?
— Като ударени от гръм!
Итало доволно бе поклатил глава. Все пак той не беше присъствал на спектакъла. Когато бе запитал Инес за подробностите, тя беше подхвърлила:
— Направих каквото ми каза. Остави ме сега на мира.
Ландо беше принуден да повярва на честната й дума.
— Ето, тук е, падроне…
Той насочи автомобила, преминавайки през тежък бронзов портал, който беше оставил отворен по време на посещението си заедно с дамата от агенцията. С много голям труд се беше освободил от нея, притеснен от наложената му роля на джентълмен, с която явно не беше свикнал. Ако не беше така, щеше да я изрита навън с ругатни. Тя много искаше да му докаже, че сребърните прибори са на мястото си, да преброява един по един ножовете и вилиците, да му демонстрира, че нищо не липсва в тоалетните, дори функционирането на казанчетата с вода и изправността на електрическите крушки. Тя непрекъснато повтаряше като папагал:
— Съжалявам, че ви губя времето, но госпожа Дейвис е много дребнава!…
Ландо отчаяно беше изтърпял кваканията й в продължение на половин час.
— Случва се и по-лошо — лаконично бе отвърнал той, хвърляйки поглед на собственик върху вилата.
Всъщност това беше един малък замък, състоящ се от два етажа и покрив, снабден с прозорци, отварящи се към сиви керемиди. Фасадата беше бяла, както и дървените щори. На площадката се достигаше по модерна двойна стълба с шест стъпала, образуващи партера, заедно с масивна врата в черно, увенчана с бронзова, боядисана в златно топка вместо звънец.
— Сега ще ви покажа всичко — каза Ландо.
Докато той измъкваше някакъв ключ от джоба си, Итало хвърли поглед към градината. Растителността беше толкова зелена, че приличаше на килима на рулетка. Цветята растяха мързеливо в подножието на гигантски кедри. Той си помисли за Анджела: ето едно място, където би й се харесало. Тя често споменаваше, че нищо не й е необходимо, за да бъде щастлива, освен една добре гарнирана с книги библиотека, малко зеленина и свободно време.
„А аз? Къде ме виждаш в тази програма?“
Вместо отговор тя се притискаше към него и му хапеше ухото. Той мислено си обеща, щом се измъкне от това тресавище, ще я заведе в Сицилия.
— Имам чест — каза Ландо.
Волпоне престъпи прага на приемната, която бе увенчана с лампион и картини от типа на онези, дето никой не разглежда и дето изобразяват прадеди в бойни доспехи и различни битки. Той бутна вратата на приемната, която извеждаше в градината.