Криптата на флорентинеца
- Автор: Колдуел Йън, Томасън Дъстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Криптата на флорентинеца». Краткое содержание книги:
Хвърлям поглед назад просто за да се уверя, че Чарли още е с нас. Като го виждам как плътно ни прикрива в тил, усещам лек прилив на увереност — поне колкото да продължа напред. Сега осъзнавам нещо, което преди малко не исках да си призная: ако Чарли не беше дошъл, нямаше да издържа докрай.
Пол ни повежда по последния коридор към самотна стая в дъното. Заради празника всички други кабинети са заключени и тъмни. Само под бялата врата с името на Тафт прозира ярка светлина. Бялата боя е олющена по ръба. Най-отдолу има потъмняла ивица — спомен за някогашно наводнение откъм тунелите на парното, които лъкатушат само на педя под сутерена. Никой не си е направил труда да боядиса вратата след идването на Тафт в прастари времена.
Пол вдига ръка, но преди да почука, отвътре долита глас.
— Закъсняваш — ръмжи Тафт.
Дръжката на вратата скръцва, когато Пол я завърта. Усещам как Чарли се блъсва в гърба ми.
— Продължавай — прошепва той и ме бута напред.
Тафт седи сам в кожено кресло зад грамадно старинно бюро. Метнал е вълненото си сако върху облегалката и с навити ръкави поправя някакви ръкописи. Червената химикалка изглежда съвсем дребна в ръката му.
— Те защо са тук? — властно пита той.
— Дай ми чертежа — казва Пол без предисловия.
Тафт оглежда Чарли, после мен и посочва с дебелите си пръсти два стола.
— Сядайте.
Хвърлям поглед наоколо, опитвайки да не му обръщам внимание. От всички страни дървени лавици с книги закриват белите стени. Из дебелия слой прах по тях забелязвам по-чисти бразди там, където някой том е ваден за четене. Върху килима се вижда протрита пътека от вратата до бюрото.
— Сядайте — повтаря Тафт.
Пол е готов да откаже, но Чарли го побутва към стола. Иска да свършваме час по-скоро.
Тафт смачква на топка зацапана кърпа и избърсва устата си с нея.
— Том Съливан — казва той. Най-сетне е забелязал приликата.
Кимвам мълчаливо. На стената над главата му е закрепена старинна дъска от позорен стълб с отворени дупки за шията и ръцете. Единственият намек за светлина или цвят в тази стая са подвързиите на книгите от червен марокен и златистите срезове на страниците.
Пол се привежда напред върху стола.
— Не го закачай. Къде е чертежът?
Изненадан съм от силата в гласа му.
Тафт изпръхтява презрително и вдига чаша чай към устните си. В очите му се спотайва злоба, сякаш чака някой от нас да налети на бой. Най-сетне той става от коженото кресло, навива ръкавите си още по-високо и тежко пристъпва към касата, вградена в стената между рафтовете. Набира комбинацията с космата ръка, после дръпва ръчката и вратата се завърта на пантите. Тафт посяга навътре и вади кожен бележник.
— Това ли е? — глухо прошепва Пол.
Но когато Тафт отваря бележника и подава нещо на Пол, то се оказва официална бланка на Института; датата е отпреди две седмици.
— Искам да знаеш как стоят нещата — казва Тафт. — Чети.
Виждам как Пол пребледнява. Привеждам се и чета през рамото му.
„Декан Медоус,
Във връзка с нашия разговор от 12 март относно Пол Харис, с настоящето Ви изпращам допълнителната информация, която поискахте. Както знаете, мистър Харис подаде няколко молби за отсрочка и прояви учудващ стремеж да запази в тайна съдържанието на дипломната си работа. Разбрах причината едва когато по мое настояване миналата седмица представи отчет за извършеното. Прилагам копие от своята статия «Разгаданата тайна: Франческо Колона и Хипнеротомахия Полифили», предвидена за публикуване в есенния брой на «Ренесанс Куотърли». За сравнение прилагам и копие от отчета на мистър Харис. Моля, свържете се с мен при необходимост от допълнителни сведения.