Разбитото око
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-563-2
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Разбитото око». Краткое содержание книги:
Лишен от закрилата на баща си, Кип Гайл се изправя срещу майстор на сенчестите интриги — неговият дядо иска да посочи следващия избраник за Призма и да притежава истинската власт. И макар че му помагат Тея и Карис, Кип трябва да надмине себе си в хитроумието, за да оцелее в сблъсъците между благородници, религиозни секти, бунтовници и един възраждащ се орден на потайни убийци, който се нарича Разбитото око.
Арис обаче не би се отказала от разплатата, ако някога научеше истината. За нея семейството беше всичко. Девизът на рода Зелени була гласеше „Фасан аер джиоркал“ — „Нашият кръг се разраства.“ А думата „кръг“ включваше и семейство, и територия, и приятели, и влияние. Оролам беше свидетел, че Арис никога не пестеше усилия да изпълни дълга си. И всеки, смалил кръга, трябваше да си плати… „Ана, защо ни навлече това?“ Не бе загубила симпатията си към момичето, въпреки че Ана не се свенеше да търси вниманието и на мъже, които проявяваха интерес към самата Арис. Все се целеше нависоко, понякога твърде прямо и простодушно. Но пък кой би могъл да укори една притегляща, че дава воля на желанията си? Ана беше толкова красива, че почти никога не ѝ натриваха носа.
Но накрая бе наказана твърде жестоко.
Гавин Гайл обаче оставаше недосегаем засега. Арис се зарече, че някой ден ще го попита лично, преди отново да наклони везните с гласа си на негова страна. Само че не би допуснала това да ѝ повлияе, когато гласува. Винаги си оставаше неизменно практична. Харесваше ѝ да си мисли, че е по-практична от всяка друга подчервена.
И понеже знаеше, че след всяко раждане по неволя остава в постелята поне няколко дни, тя съвсем практично се зае с купчинката писма, които трябваше да прочете непременно.
Поредното от нейния сатрап — Бриум Върбов клон, за да ѝ съобщи вести, които тя вече знаеше. Неотложно, нуждаем се от помощ, призвана си да служиш тъкмо в такива времена и още дрънканици. Според него с какво се занимаваше Арис тук? И накрая си позволяваше да пита дали не трябва да бъде заменена, щом бременността ѝ пречи. Арис видя света в червено. Пречела ѝ… Този незаслужено издигнал се син на каруцар дръзваше да се усъмни в нея? Ще му изтръгне вечно мижащото дясно око, ще го сплеска с чукало за месо, ще го изпържи в тиган и ще го натика в устата на този олигавен, тъп…
Вдиша дълбоко. „По-кротко, Ари.“
Подчервеното беше близо, винаги близо напоследък. „Още две години, Арис. Можеш да издържиш още две години, ако внимаваш.“
Сложи писмото в друга купчинка. Най-добре беше да напише отговор, когато се отърве от гнева. Понякога мразеше работата си. Зърна в огледалото, че любовникът ѝ се размърда.
Е, да, работата ѝ даваше и някои привилегии.
Нейната права и толкова червена коса не беше на мода, а и с лунички като нейните мнозина други жени на трийсет и пет не биха си намирали лесно мъже. Тя правеше каквото можеше да потъмни кожата си, да скрие луничките и бръчиците. Малцина биха се досетили, че е родила дванайсет деца (все пак си признаваше честно, че повечето хора веднага биха ѝ приписали поне две раждания). Но колкото и умело да се пременяваше, красота като нейната не се ценеше кой знае колко в Хромария. Най-хубавото в нея бяха сините ѝ очи — всички харесваха синеоки. Но на младини, преди да се научи как да подбира онези, които не дърдорят каквото им скимне, един мъж ѝ каза веднага след като се любиха, че луничките ѝ са ужасни. Иначе щяла да е толкова неустоима, че всички щели да пълзят в краката ѝ.
Тогава не умееше и да потиска изблиците на нрава си. Сграбчи го за топките и се опита да ги откъсне. Изпочупи си дългите нокти, но му раздра скротума. И тогава той я преби свирепо.
Когато владееш такива сили, забравяш как понякога има значение единствено силата на мускулите.
Чак след минута си спомни, че може да притегля — минута, през която я удряше и блъскаше в стената онзи виещ, уплашен до полуда и вбесен мъж, стиснал скротума си с едната ръка и бъхтещ я с другата. Арис най-после притегли луксин и го изпепели. Загуби детето, с което беше бременна тогава, тъй и не можа да прецени дали от побоя, или от невероятното количество топлина. И едното, и другото стигаше само по себе си.
Сега не се дразнеше, че я смятат само за хубавичка. Властта ѝ даваше останалото. Красиви мъже и младежи се стремяха да привлекат вниманието ѝ. Тя обаче почти винаги си подбираше от онези, които не са чак толкова привлекателни, затова пък имат в изобилие сила, която да подобри кръвта на рода Зелени була — или притеглящи, или умници, или чаровници. Предпочиташе да изпъкват с някакво качество, когато търсеше баща за поредното си отроче. Но сегашният ѝ любовник едва ли щеше да се задържи дълго при нея. Илайджа беше неоспоримо интересен с тези кехлибарени очи, също и чудесно своенравен, умел любовник, надарен и с ум, а долавяше и някаква странна заплаха в него. Само че не ѝ се вярваше, че ще поиска да зачене с него четиринайсетото дете. Съмняваше се да го изтърпи още шест месеца. Но дотогава нищо не пречеше да се забавляват.