Богът на дребните неща
- Автор: Рой Арундати
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Жанет 45
- Переводчик: Леда Милева
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Богът на дребните неща». Краткое содержание книги:
Сенки, които само той виждаше.
Коремните мускули се издигаха под кожата му като квадратчетата на шоколад.
Държеше я близо до себе си в светлината на газената лампа и тялото му лъщеше като излъскано с восъчна паста.
Той не можеше да прави две неща едновременно.
Ако я държеше, не можеше да я целува. Ако я целуваше, не можеше да я вижда. Ако я виждаше, не можеше да я чувства.
Бащата на Маргарет Кочама бе отказал да присъства на сватбата. Не обичаше индийците, смяташе ги за хитри и безчестни. Не можеше да повярва, че дъщеря му се омъжва за такъв човек.
В десния ъгъл на снимката се виждаше велосипедист, който кара до бордюра и се обръща да позяпа двойката.
Маргарет Кочама беше сервитьорка в едно оксфордско кафене, когато срещна Чако. Семейството й живееше в Лондон. Баща й беше собственик на пекарна. Майка й помагаше на една шапкарка. Маргарет Кочама беше напуснала дома на родителите си преди година, единствено от желание да засвидетелства младежка независимост. Възнамеряваше да работи и да спести достатъчно, за да се запише в курс за подготовка на учители, а след това да потърси работа в някое училище. В Оксфорд живееше в малък апартамент със своя приятелка. Друга сервитьорка, в друго кафене.
След като предприе тази крачка, Маргарет Кочама започна да се превръща точно в момичето, каквото искаха родителите й. Пред лицето на реалния свят тя нервно се придържаше към усвоените стари правила, и нямаше срещу кого да се бунтува освен срещу себе си. Така че дори и в Оксфорд, освен дето пускаше грамофона си малко по-силно, отколкото й разрешаваха вкъщи, тя продължаваше да води еднообразния скучен живот, от който си въобразяваше, че е избягала.
Докато една сутрин в кафенето не влезе Чако.
Беше лятото на последната му година в Оксфорд. Дойде сам. Смачканата му риза бе закопчана накриво. Връзките на обувките му бяха развързани. Косата, грижливо сресана и пригладена отпред, отзад стърчеше като твърд ореол от бодли. Приличаше на небрежен, весел таралеж. Беше висок и под неугледните дрехи (неподходяща вратовръзка, оръфано сако) Маргарет Кочама забеляза, че е добре сложен. Излъчваше нещо забавно, присвиваше очи, сякаш се мъчи да прочете далечен надпис, а си е забравил очилата. Ушите стърчаха от главата му като дръжки на чайник. Имаше противоречие между атлетическото телосложение и размъкнатия му вид. Единственият признак, че в него се крие бъдещ дебелан, бяха лъскавите му, ведри бузи.
У Чако нямаше и следа от неловкостта и притеснителната непохватност, характерни за разсеяните и неуредни мъже.
Изглеждаше весел, сякаш бе с въображаем приятел, чиято компания му е приятна. Избра си място до прозореца, седна с лакът върху масата, подпря лице на дланта си и се заоглежда усмихнат в празното кафене, като че ли се готвеше да подхване разговор с мебелите. Поръча си кафе със същата дружелюбна усмивка, но без да дава вид, че забелязва високата сервитьорка с гъсти вежди, която прие поръчката му.
Тя се стресна, като го видя да сипва две препълнени лъжички захар в кафето си, силно разредено с мляко.
После поиска яйца на очи с препечен хляб. Още кафе и конфитюр от ягоди.
Когато сервитьорката се върна с поръчката, той сякаш продължи започнат вече разговор и попита:
— Да сте чували за човека, който имал двама синове близнаци?
— Не — отговори тя и остави закуската му пред него. Кой знае защо (може би от естествена предпазливост или от инстинктивна въздържаност с чужденците), тя не показа такъв интерес, какъвто той очакваше, че ще прояви към човек със синове близнаци.
— Един човек имал синове близнаци — въпреки това каза той на Маргарет Кочама. — Пийт и Стюарт. Пийт бил Оптимист, а Стюарт — Песимист.
Чако извади ягодите и ги сложи от едната страна на чинията. Останалата част от конфитюра разстла на дебел слой върху препечения хляб, намазан с масло.
— На тринайсетия им рожден ден бащата подарил на Стюарт-Песимиста скъп часовник, дърводелски инструменти и велосипед. — Чако вдигна очи към Маргарет Кочама, за да види дали го слуша. — А стаята на Пийт-Оптимиста напълнил с конски фъшкии.
Чако качи пържените яйца върху препечения хляб, разкъса ярките потрепващи жълтъци и ги размаза върху ягодовия конфитюр с гърба на лъжичката си.