Последните думи на Рафаел Игнейшъс Финикс
- Автор: Сассман Пол
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-537-3
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последните думи на Рафаел Игнейшъс Финикс». Краткое содержание книги:
— Това е пълен боклук — казах на режисьора, след като гледахме пилотната прожекция на първия епизод. — Кой ще си направи труда да го гледа? Никога не съм попадал на по-долнопробна гадост.
— Не се безпокой — отвърна той и ме потупа по гърба. — Господин Декстръс знае какво прави. Само гледай. На хората ще им хареса.
И за мое изумление хората наистина го харесваха. Още преди десетия си епизод „Белия рицар от Бозуърт“ надмина по популярност дори „Най-бързият стрелец на Запада“. Не мога да намеря нито обяснение, нито извинение за успеха му, но откакто се появи на националните (а после и на световните) екрани, той се превърна в монументален хит.
— Нали ти казах — весело рече режисьорът. — Господин Декстръс знае много добре какво прави. Докосването му е като докосването на цар Мидас — всичко се превръща в злато.
В резултат на успеха на филма буквално за една нощ се превърнах в голяма звезда и не след дълго получавах повече писма на почитатели, отколкото Глория Суонсън и Ричард Бартелмес, взети заедно. Ходех на премиери, тържества и благотворителни събития с участие на куп звезди, навсякъде ме преследваха тълпи почитатели и дори се срещнах с президента Хувър, който доста прозаично ми каза, че съм велика сила на доброто в този обхванат от депресия свят.
Снимката ми се появи на афиши из цялата страна, дейно участвах в Националната кампания за здрави зъби („Белия рицар казва: измий си зъбите преди лягане!“) и си докарах спазми в ръката от даване на автографи. Според списание „Върайъти“ бях „най-вълнуващият герой, появявал се на нашите екрани от дните на Малкия скитник на Чарли“.
Всичко това имаше един малък недостатък — според една забутана клауза в договора ми всичките ми публични изявления трябваше да са с костюм. Както не се уморяваше да ми повтаря Лутър, Белия рицар беше „загадка, а за да бъде една загадка ефективна, тя трябва да си остане загадъчна“.
Поради това името ми никога не се появи във финалните надписи, винаги ме снимаха с шлем на главата и нямах право да разкривам никакви подробности за себе си пред журналистите, които и без това не проявяваха интерес към самоличността ми. Те искаха Белия рицар, а не някакъв бивш търговец на тоалетни верижки с наклонности да убива.
— Хората не дават пет пари за Рафаел Финикс — обясняваше Лутър Декстръс, докато бълваше зловонен пушек в лицето ми. — Като личност ти си никой. Нищо. Нула. Но като рицар си шибана национална икона. Така че да оставим нещата такива.
Необходимостта да запазя анонимността си доведе до някои много шантави ситуации през четирите години. Например на срещата ми с президента Хувър се появих на боен кон (без краста), в компанията на двама оръженосци и с брадва. Рекламният отдел на „Декстръсскрийн“ измисли витиевата лъжа, която ме изкарваше отдавна изгубеният син на Ричард Лъвското сърце, и на интервютата най-сериозно обяснявах, че съм роден в Шеруудската гора и на младини съм участвал в кръстоносен поход срещу сарацините. Станах толкова убедителен в тези представления, че почти започнах сам да си вярвам.
— Започвам да губя представа кой съм — оплаках се веднъж на гримьора Норман. — Вече нямам никаква самоличност.
— Разбира се, че имаш, скъпи — сгълча ме той, докато добавяше малко лак на шлема ми. — Просто трябва да начертаеш ясна линия между публичния и личния си живот.
— Но как мога да го направя, когато по-голямата част от личния ми живот е измислена? — изстенах аз. — Представи си само, миналата седмица прекарах една нощ с жена, която настояваше да я чукам с шлем на главата. Това е нелепо. Хората сякаш не разбират, че всичко е само измислица.
— Това са то филмите, скъпи — въздъхна Норман. — Те позволяват на хората да вярват. А сега седни, докато ти излъскам нагръдника.
Ако трябва да съм честен, след утихването на първоначалната възбуда и след като свикнах с живота си на филмова звезда, всичко това започна доста да ме дразни. Нещата сигурно щяха да са различни, ако работех с добър сценарий или по проект, който ме ентусиазира, но тъй като при „Белия рицар от Бозуърт“ положението не беше такова, почти веднага ме обхвана разочарование.