Вихър

— Благодаря, сир. Сега… Ако позволите…

— Почакай — спря го Императорът. — Няма нужда да продължаваш.

— Извинете ме, сир? — Стен беше искрено удивен. А и беше обезпокоен от новия навик, който Императорът беше придобил — никога да не го поглежда в очите. А и тези проклети очи. Движеха се напред и назад, сякаш бяха на подвижни лагери.

— Казах, няма нужда да говориш повече. Знам какви са препоръките ти. За съжаление, трябва да ги отхвърля. Искра остава. Ще продължиш да го поддържаш.

— Много съжалявам да го чуя, сир. И се надявам да не го изтълкувате погрешно, но искам да ме освободите от поста ми.

Очите на Императора спряха непрестанния си ход. Само за миг. Впиха се в него като студена стомана. После Императорът се засмя.

— Разбирам защо го казваш, Стен — каза той. — Мислиш, че съм загубил доверие в теб.

— Възможно се, сир. Но не аз трябва да съдя за това. Просто… е, добре, трябва ви някой, на когото може да разчитате да изпълни заповедите ви.

— Вече казах, че ти вярвам, Стен.

— Да, сир. Но и аз ви заявих ясно, че не съм съгласен.

— Вярно е. Но съгласието няма нищо общо. Такива са заповедите ми. Освен това трябва да знаеш, че доктор Искра пожела да бъдеш сменен. Аз твърдо отхвърлих искането му.

— Да, сир. — Стен не можа да измисли какво друго да каже.

— И му казах същото, което ще кажа и на теб. Ти си твърде близо до ситуацията, Стен. Не можеш да видиш гората от отделните дървета.

Стен знаеше, че вероятно има истина в това. Не беше наясно с голямата картина. За разлика от Императора.

— Все още не смятам, че съм най-подходящият човек за тази работа, сир. Въпреки това, благодаря за доверието, което имате в мен.

— Преживели сме много заедно, Стен — каза Императорът. — Знам какво можеш да направиш. И какво не можеш. Всъщност, струва ми се, че зная по-добре възможностите ти от теб самия. А проблемът с Алтайския куп стана дори още по-критичен. Ако те изтегля сега, отзвукът в медиите ще е опустошителен. Може би прибързах с Искра. Макар все още да мисля, че е най-добрият избор от възможностите, които имах пред себе си. Както и да е. Обвързал съм се с този човек. Изключително важно е да не бъда злепоставен.

— Да, сир.

— Разчитам на теб, Стен — каза Вечният император. — Може би повече, отколкото някога преди. Направи всичко възможно, за да проработи. Каквото и да се налага да направиш. Това са заповедите ми.

— Да, сир.

— И, Стен?

— Да, сир?

— Усмихни се. Бъди щастлив. Всичко ще се нареди.

— Да, сир — каза Стен. Той отдаде чест, докато образът на Императора избледняваше.