Левиатан се пробужда
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-284-6
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Левиатан се пробужда». Краткое содержание книги:
— Трети етап? — учуди се Наоми.
— Не бих казал, че това ми харесва — изръмжа Алекс.
— Нещо против да попитам какво става? — намеси се Милър.
Холдън му подаде терминала през масата. Съобщението бе писмено, подадено от Тихо.
ЗАЛОВИХМЕ ИНФОРМАТОР В КОМУНИКАЦИОННАТА СТАНЦИЯ НА ТИХО.
МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО ВИ И ЦЕЛТА НА ПЪТУВАНЕТО ИЗДАДЕНИ НА НЕИЗВЕСТЕН СУБЕКТ НА ЕРОС. БЪДЕТЕ КРАЙНО ПРЕДПАЗЛИВИ.
— Малко е късно за предупрежденията — рече Милър.
— Продължавай да четеш — подкани го Холдън.
С ШИФЪРА НА ИНФОРМАТОРА РАЗЧЕТОХМЕ ПОСЛАНИЕ, ПРАТЕНО ОТ ЕРОС ПРЕДИ ПЕТ ЧАСА.
СЛЕДВА ДЕШИФРИРАНОТО СЪОБЩЕНИЕ:
ХОЛДЪН ИЗБЯГА, НО МОСТРАТА Е В НАШИ РЪЦЕ. ПОВТАРЯМ — МОСТРАТА Е В НАШИ РЪЦЕ. ПРЕМИНАВАМ КЪМ ТРЕТИ ЕТАП.
— Някакви идеи какво може да означава това? — попита Холдън.
— Не и от мен — отвърна Милър и побутна обратно терминала. — Освен ако… тази мостра не е тялото на Джули.
— Което изглежда най-вероятно — отсъди Холдън.
Милър затропа с пръсти по масата, несъзнателно копирайки ритъма на Холдън, докато обмисляше различни възможности.
— Това нещо — заговори той. — Биооръжието, или каквото е там. Карали са го насам. И сега е пристигнало. Добре. Нямат никаква причина да го изпробват на Ерос. Едва ли може да се сравнява по значимост с Церера, Ганимед или корабостроителниците на Калисто. Ако пък толкова държиш да изтребиш хорицата тук, има и по-лесни начини. Достатъчно е да взривиш една термоядрена бомба на повърхността и астероидът ще се спука като яйчена черупка.
— Вярно, не е военна база — посочи Наоми, — но е междинна станция. И за разлика от Церера не е под контрола на СВП.
— Значи ще я отнесат някъде другаде — заключи замислено Холдън. — Ще използват „мострата“, за да заразят предварително избраната си жертва, а напуснат ли веднъж станцията няма никакъв начин да бъдат спрени.
Милър поклати глава. Нещо не беше наред в логическата верига. Имаше нещо, което пропускаха. Въображаемата Джули се появи в далечния край на помещението и от очите ѝ се стичаха черни струйки сълзи.
„Какво търся тук, Джули? — помисли си той. — Виждам нещо, но не зная какво.“
Вибрацията бе слаба и едва доловима — по-лека дори от сътресение на мотриса в метрото. Няколко чинии подскочиха, кафето в чашата на Наоми затанцува в концентрични кръгове. Всички в хотела се умълчаха, осъзнали в миг своята уязвимост.
— Това пък какво беше, мамка му? — изруга Еймъс. И в същия миг завиха сирените.
— Освен ако трети етап не е нещо друго — опита се да надвие шума Милър.
Системата за публично оповестяване не работеше съвсем прецизно. Гласът ечеше твърде силно, думите се сливаха, поглъщани от фалшиво ехо. Сигурно за да бъде избегнато това, четящият правеше големи паузи.
— Моля за внимание. Станция Ерос е затворена поради обявено извънредно положение. Отправете се незабавно към етажа на казиното за радиологична защита и евакуация. Оказвайте съдействие на спешните екипи. Моля за внимание. Станция Ерос е затворена поради…
И така нататък, в безкрайно повторение, ако никой не го прекъсне или не отправи ново съобщение, докато всеки мъж, жена, дете, животно и насекомо на станцията се превърне в прах и плесен. Най-кошмарният сценарий от всички възможни и Милър направи това, на което се беше научил след цял живот, прекаран зад въздушни шлюзове дълбоко в недрата на херметизирани скални отломъци. Скочи от масата, изхвърча в коридора и се понесе надолу по широките коридори, вече задръстени с човешки тела. Холдън и екипажът му го следваха по петите.
— Сигурно е експлозия — подхвърли задъхано Алекс. — Кораб на дока. Може да е ядрен реактор.
— Искат да унищожат станцията — добави Холдън. В гласа му се долавяше стаен ужас. — Все си мислех, че ми се е разминало, когато отървах кожата. А сега са намислили да премахнат цялата станция.
— Няма разхерметизиране — опроверга го Милър.
— Сигурен ли си? — попита Наоми.
— Чувам ви, когато говорите — изтъкна той. — Това означава, че има въздух.
— Но нали има херметични прегради — възрази Холдън. — Които се спускат автоматично, ако бъде засечено изтичане…
Една жена избута Милър силно, пробивайки си път напред. Ако не внимаваха, можеше да бъдат стъпкани от тълпата. Твърде много страх и твърде малко място. Още не се беше случило, но нетърпеливото придвижване на гъмжилото от хора, вибриращо като молекули в кипяща вода, подсилваше уплахата на Милър.
— Не е експлозия на кораб — каза той. — Станцията е. Скалата, на която се намираме. Всяко нещо, което доближи куполите, ще я накара да се пръсне. Като напомпано яйце.