Оловният войник
- Автор: Браун Дел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Оловният войник». Краткое содержание книги:
Другият полицай свали бинокъла. Умът му трескаво работеше.
— Следствието смята, че Мълинс е един от хората, които са участвали в обира, нали? Няколко дни по-късно го намериха мъртъв, така ли е?
— Така мисля.
— Това появи ли се във вестниците?
— За Мълинс ли? Да. Той беше охранител или нощен пазач в „Сакраменто лив“, един от изчезналите охранители.
— Писаха ли, че е бил член на „Сатанинско братство“, или че е участвал в обира?
— Да, разбира се… или поне аз мисля така — отвърна другият полицай, без да проявява голям интерес към въпроса.
— Аз пък не мисля така — възрази неговия партньор.
— Е, и?
— Тогава, ако във вестниците не е имало съобщение, откъде този човек знае, че Мълинс е бил член на Братството и е участвал в обира. Не са много дори полицаите, които знаят това, всъщност само онези от следствието и бандитите. Как може един любител да знае?
— Как, по дяволите, бих могъл да ти кажа? — отвърна раздразнено партньорът му. — Просто гледай и снимай. Имам достатъчно неща, за които трябва да мисля.
Непознатият се изправи на колене, гърдите му се повдигаха, дишаше тежко.
— Ето какво е положението — каза спокойно той. — Ти ще ми кажеш всичко, което искам да зная за Мълинс, и аз ще си отида. Ако ли не, ще ти счупя главата, ще вляза вътре, ще счупя още някоя и друга глава и ще разруша това място.
— Слушай, глупако, давам ти последна възможност — каза бабаитът. — Ставай и разкарай оттук дебелия си задник или ще счупя тази тръба в тъпата ти глава.
Непознатият стана, взе шлема си и направи няколко крачки към пазача.
— Последната възможност е за теб — отвърна той. — Мълинс е работил тук за един човек с чин майор. Говори се, че приблизително една седмица преди грабежа Мълинс се е срещнал тук с майора или с някой от неговите хора. Разкажи ми за него. Кой е той? С немски акцент ли говори? Как изглежда?
— Не толкова зле, както ще изглеждаш ти, скапаняк, ако веднага не се разкараш — заплаши го бабаитът и вдигна тръбата.
С фалшиво движение той замахна към главата, но в последния миг извъртя тръбата назад и замахна към лявото коляно на непознатия. Ако беше кола, ударът би направил вдлъбнатина. Бабаитът зина от изненада, когато тръбата отскочи от крака на човека, сякаш от бетонен стълб.
— Какво говори той, какъв германец? — попита вторият наблюдаващ полицай. — Той каза, че майорът е бил германец.
— Да… чух за майора, но това го нямаше в рапортите. И никога не съм чувал за никаква връзка между Мълинс и някакви германци. Какво го кара да мисли, че майорът е бил… Ооох, по дяволите, той го удари право по коленете! По-добре да кажем на патрула веднага да дойде. Изглежда бабаитът се опитва да счупи коленете на този нещастник.
— Но на него нищо му няма… — Двамата полицаи се втренчиха невярващи. Човекът все още стоеше прав. Никакви рокерски кожи не можеха да го защитят от удар като този. — Сигурно не го е ударил, само е замахнал да го изплаши…
— Удари го — възрази първият полицай, но гласът му прозвуча неуверено, не бе сигурен дали наистина е видял онова, което стана.
Партньорът му свали от очите си бинокъла.
— Отивам да поговоря с този човек — заяви той.
— Никъде няма да ходиш! Не разбираш ли, че ще разкриеш нашето наблюдение, човече…
— Този приятел знае за майора и за срещата му с Мълинс — обясни вторият полицай и отвори вратата на караваната. — Той знае много повече, отколкото се полага на един цивилен. Ако е полицай, тогава той се опитва неслужебно да измъкне от него нещо важно или да го изнуди и ние сме длъжни да го спрем. Освен това аз искам да разбера как можа да понесе такъв удар и да остане прав.
Вторият удар беше наистина страхотен. Силен, бърз, отгоре, насочен право в главата. Патрик Макланахан го отклони с лекота с лявата си ръка и спука тръбата. Токовият удар, предизвикан от схватката, изпрати мощен енергиен поток по цялото му тяло.
Патрик злобно се усмихна. Проблемът с токовия удар в костюма не беше отстранен, но сега това му беше безразлично. Всъщност беше доволен. Приливът на енергия му действаше като наркотик…
Всичко стана като на забавен кадър. Бабаитът гледаше Патрик, сякаш е някакво излязло от дълбините на океана чудовище, после сграбчи тръбата с две ръце, вдигна я над главата си и се засили да удари. Патрик не му позволи. Той просто пристъпи напред и заби десния си юмрук в гърдите му.
Охранителят носеше бронежилетка, която пое част от удара и вероятно му спаси живота. Гръдната кост и ребрата от лявата страна се счупиха и притиснаха левия му бял дроб. От устата и носа му бликна кръв и той се свлече на земята. Патрик усети как видът на кръвта още повече усили неговия гняв и жажда за…