Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)
- Автор: Брукс Макс
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-020-6
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)». Краткое содержание книги:
Базирана върху подробни интервюта с оцелели в битките срещу живите мъртъвци, „Z-та световна война“ възкресява най-добрите традиции на американската журналистика, утвърждавайки се не само като развлекателна проза, но и като зловеща алегория.
„Z-та световна война“ се превърна още с излизането си в абсолютен феномен, а неизбежната екранизация с Брад Пит допълнително засили поп културния статус на този ярък и зашеметяващ бестселър.
— Щом можеш да стъпваш на него, значи можеш и да тичаш! — изрева ми Метс. — Можеш да го направиш! ДАВАЙ!
Обаче така ме боли! — изстенах гласно. По лицето ми се стичаха сълзи, а зад гърба ми живите мъртъвци бързаха към обяда си. С цената на ужасни усилия успях да се добера до шосето, надвиснало над блатото, досущ като руини от древноримски акведукт. Събеседничката ми беше права за относителната му безопасност. Само че нито тя, нито аз бяхме включили в уравнението счупен глезен и многочислена потеря от Зак. Не видях нормален подстъп към И-10, ето защо се наложи да се затътря по един от прилежащите второстепенни пътища, от които Метс ме бе съветвала да страня. Когато се доближих достатъчно, разбрах защо. Стотици ръждясали, изпотрошени коли се простираха и в двете посоки, като във всяка седеше поне по едно зомби. Щом ме забелязаха, тварите застенаха и този кошмарен звук отекна на километри околовръст.
— Не им обръщай внимание! — извика ми Метс. — Просто излез на шосето и внимавай с проклетите хващачи!
Хващачи?
Онези, които могат да те сграбчат през счупените прозорци. На открито можех да ги заобиколя от разстояние, ала тук колите бяха тъй гъсто нагъчкани, че просто нямаше как да ги избегнеш. Можеха да те докопат от всички страни. Повярвайте ми, когато ви казвам, че тези няколко минути, в които се наложи да се промъквам между автомобилите, бяха едни от най-страшните в живота ми. В същото време не бях в състояние да се покатеря върху возилата и да прескачам от покрив на покрив, понеже глезенът ми пречеше. Отвсякъде се протягаха разложени ръце, опитващи се да ме сграбчат, а всеки изстрел в главата струваше секунди, с които не разполагах. Отгоре на всичко и стръмният наклон не ми позволяваше да се движа по-бързо. Кракът ми пулсираше от болка, дробовете ми пареха, а тълпата живи мъртъвци постепенно ме настигаше. Ако не беше Метс…
През цялото време тя не спираше да ми крещи:
— Размърдай си задника, шибана кучко! Не смей да се предаваш… НЕ СМЕЙ да се отказваш! — Сантиметър по сантиметър, тя не спираше да ме тласка напред. — Каква си ти, някаква проклета слабачка? Някаква безволева пикла?
Между другото, в онзи момент си мислех точно това. Просто знаех, че няма да се получи. Бях изпълнена с безсилие, болка и канска злоба към себе си. Сериозно се замислях дали да не си тегля един куршум в главата, за да се накажа за… не знам за какво. И тогава Метс все едно ми зашлеви шамар.
— Ти какво, да не би да си същата като шибаната си майка? — проехтя ревът й.
Тези думи дадоха резултат. Направо излетях напред и само след миг вече бях на шосето. Извиках на Метс, че съм успяла, след което я попитах:
— А сега какво да правя?
Гласът й коренно се промени. Вече беше мек и нежен. Събеседничката ми каза да погледна нагоре. Послушах я и забелязах черната точка, която се движеше в утринния небосвод в посока от изгряващото слънце към мен. Тя летеше над шосе И-10 и не след дълго се превърна в UH-6096. Нададох победоносен вик и веднага изстрелях сигналната си ракета.
Когато ме качиха на борда, узнах, че това е граждански вертолет, а не машина на спасителните екипи. Командирът на екипажа бе едър южняк с козя брадичка и очила с дебели стъкла.
— Откъде, по дяволите, се взехте? — попита ме той.
Извинявам се, ако съм развалила акцента му. Едва не заплаках и го ударих по масивния, широк като бедро бицепс. После се засмях и заявих, че доста бързо работят. Той ме изгледа смаяно, сякаш бях някоя луда. После се оказа, че това изобщо не е било спасителен отряд, а най-обикновен въздушен превозвач, изпълняващ рейс от Батон Руж за Лафайет. Между впрочем, изобщо не ми пукаше за това. Съобщих на Метс, че са ме качили и че всичко е наред. Благодарих й за всичко, което бе направила за мен, и… за да не се разплача, се опитах да завърша с шегата, че вече най-накрая имаме време за поредния епизод на ТВ-шоуто „Вю“. Ала отговор така и не последва.
Изглежда, вашата събеседничка е била изключителен професионалист в службата за въздушно наблюдение…
Тя беше изключителна жена.
По едно време споменахте, че сте започнали да подозирате нещичко за самоличността й…
Нито един цивилен — в това число и служител с огромен стаж — не би могъл така добре да разбира какво е да си истински летец. А Метс знаеше твърде много и разсъждаваше твърде логично за човек, който не е преминал през военновъздушно училище…
96
UH-60 „Блек Хоук“ е американски многоцелеви хеликоптер, произвеждан от корпорацията „Сикорски Еъркрафт“. Приет е на въоръжение през 1979 г. — Б.пр.