Друговремец
- Автор: Габалдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Историческая фантастика
Электронная книга - «Друговремец». Краткое содержание книги:
Без да разбира как, Клеър преминава през портал на времето и се озовава в центъра на конфликти и интриги, които не разбира и които застрашават живота й. Но също така попада на Джейми Фрейзър – галантен и образован шотландски боец, чийто живот се оказва в нейните ръце.
Свещеникът измърмори още нещо и Джейми се наведе да ме целуне. Ясно беше, че възнамерява да ме целуне леко и формално, но устните му бяха меки и топли и аз инстинктивно се приближих до него. Смътно долових ентусиазираните окуражителни възгласи на зрителите, но не обръщах внимание на нищо друго, освен на обгърналата ме топлина. Убежище.
Разделихме се един от друг, и двамата малко по-спокойни, и се усмихнахме нервно. Дугал извади камата на Джейми от ножницата ѝ и аз се запитах защо. Без да сваля поглед от мен, Джейми протегна ръка с дланта нагоре. Ахнах, когато острието тегли дълбока бразда през дланта му, която бързо започна да се налива с кръв. Нямах време да помръдна, преди Дугал да сграбчи моята и да почувствам рязката болка от впиващото се желязо. Дугал бързо притисна дланите ни и ги върза една в друга с парче бял лен.
Трябва да съм се олюляла, защото Джейми ме подхвана за лакътя със свободната си лява ръка.
– Потърпи, моме – помоли ме тихичко. – Не остава много. Повтаряй след мен.
Бяха две-три кратки келтски изречения. Не значеха нищо за мен, но послушно повтарях, препъвайки се в хлъзгавите срички. Свалиха ленената превръзка, почистиха раните и бяхме женени.
Обратно по пътечката настроението бе по-леко и дори приповдигнато. Можеше да мине за произволно весела сватбарска групичка, макар и малка и напълно мъжка, ако не се брои булката.
Почти бяхме слезли, когато малкото храна, остатъците от махмурлука и изобщо стресът от деня най-после ме застигнаха. Свестих се, просната на шумата, а новият ми съпруг придържаше главата ми в скута си. Остави мокрия парцал, с който беше бърсал лицето ми.
– Толкова зле ли бях? – Той ми се усмихна широко, но в очите му се четеше неувереност, която ме докосна повече от всичко друго. Отвърнах му със също толкова неуверена усмивка.
– Не е от теб – уверих го. – Просто... не мисля, че съм яла от вчера на закуска, а пих доста.
Устата му трепна.
– Чух. Е, мога да се погрижа за това. Нямам какво толкова да предложа на съпругата си, но със сигурност няма да гладуваш.
Той се усмихна срамежливо и приглади една къдрица от челото ми.
Понечих да се поизправя и направих гримаса – нещо ми пареше на дланта. Бях забравила последната част от церемонията. Раната се беше отворила, по всяка вероятност след падането ми. Взех плата от Джейми и го усуках несръчно около ръката си.
– Помислих, че заради това си припаднала – каза той. – Трябваше да те предупредя. Не осъзнавах, че не го очакваш, чак докато не ти видях лицето.
– Какво точно беше? – попитах, докато се опитвах да втъкна краищата под превръзката.
– Малко е езическо, но по тези краища е обичай да има и кръвен обред. Някои свещеници не го разрешават, но този едва ли можеше да възрази. Изглеждаше изплашен почти колкото мен.
– Кръвен обред ли? Какво значат думите?
Джейми пое дясната ми ръка и внимателно втъкна последното крайче от импровизираната превръзка.
– На английски е следното:
Ти си Кръв от Кръвта ми, Кост от Костта ми.
Отдавам ти Тялото си, за да сме Двамата Един.
Отдавам ти Духа си, докато на Живота ни настъпи Краят.
Сви рамене и допълни:
– Горе-долу същото като обикновения обет, но малко по-... примитивно.
Вторачих се в китката си.
– Да, може да се каже.
Огледах се. Бяхме сами, под една трепетлика. Кръглите мъртви листа бяха пръснати по земята и лъщяха като ръждясали монети. Цареше тишина, с изключение на капещата от клоните вода.
– Къде са останалите? В хана ли са се върнали?
Джейми направи физиономия.
– Не. Накарах ги да се отдалечат, за да се погрижа за теб, но ни чакат ей там. – Той посочи с брадичка. – Няма да ни имат доверие, докато нещата не станат официални докрай.
– А не са ли? – попитах неразбиращо. – Нали се оженихме?
Той доби силно смутен вид, извърна се и започна да отупва ненужно шума от поличката си.
– Мффффм. Да, женени сме. Но не е законно, докато, хм, докато не го консумираме.
Изпод натруфеното жабо по врата и лицето му се надигна ярка руменина.
– Мффффм – отвърнах и аз. – Да си намерим нещо за ядене.
1 Началото на популярната фраза „Ние, отиващите на смърт, те поздравяваме!“, изричана от гладиаторите под трибуната на императора преди началото на схватките. – Бел. прев
15. ПРИЗНАНИЯ НА БРАЧНОТО ЛОЖЕ
В хана храната вече ни чакаше под формата на скромен сватбен пир, с вино, пресен хляб и печено говеждо.
Дугал ме хвана за ръката, докато крачех към стълбището, за да се освежа преди обяда.
– Искам да консумирате брака, така че да не остане и сянка на съмнение – нареди ми той твърдо. – Не бива да има никакви въпроси дали бракът е законен, да няма никакви задни вратички за анулиране. Иначе всички рискуваме главите си.