Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

Когато най-сетне слезе до подножието на хълма, той отмина колата си и продължи да върви, докато не стигна до брега на резервоара. И почти без да му пука дали някой го гледа или не, той съблече дрехите си за втори път този ден и се потопи във водата до шия. Имаше странното усещане, че е подвластен на някаква друга сила - че той повече не е от­говорен за действията си дори и пред себе си.

Чуваше шума от минаващи коли зад завесата от дърве­та, дори ги усещаше как намаляват автоматично скоростта при вида на полицейската кола, но очите му и умът му ся­каш витаеха над повърхността на водата, скачаха като уме­ло подхвърлено камъче по нея, вдигаха се към небето над него, когато някоя птица успяваше да привлече вниманието му; прескачаха към гората на отдалечения бряг, където едва виждаше притичванията на водните плъхове: те се суетяха по брега, а после се спускаха във водата. Плуваха към него и мъхнатите им главички пореха повърхността и оставяха серпентинови следи отзад. Умът му се носеше безцелно на- сам-натам - опитваше се да се успокои, опитваше се да се фокусира върху невинността на ежедневието, трепваше и се свиваше, когато се обръщаше назад към изминалия поло­вин час... копнееше да полети нагоре толкова концентриран, но свободен от мисли като ястреба, който все още се рееше над резервоара.

Най-сетне се успокои достатъчно, за да се почувства като пълен глупак, накиснат така до шия във водата. Измък­на се от резервоара, изгреба водата, като прекара странично длан по себе си - сякаш почистваше стъкло, - облече се и бавно потегли с колата към офиса.