Фурияте на принцепса
- Автор: Butcher Jim
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурияте на принцепса». Краткое содержание книги:
Тя протегна свободната си ръка в тъмното и намери лицето му, като обхвана бузата му.
— Влудяващ човек.
— Аз съм това, което съм, графиньо — отговори той и нежно целуна дланта й. — Най-добре да се размърдаме. Тук няма много въздух.
Амара въздъхна.
— Отново да пазим мълчание. Липсва ми да си говоря с теб.
— Търпение, любов моя. Ще имаме достатъчно време за това, когато работата приключи.
Тя се наведе и го целуна по устните, задържайки се за момент, устните й се движеха бавно, сякаш изследваха устата му.
Бърнард издиша с ръмжене.
— Има някои неща, които ми липсват.
— Например?
— Ще ги обсъдим, когато приключим — каза той. — Накрая.
Амара усети как се усмихва в тъмното.
— Добре. Всичко, което ще те накара да си по-нетърпелив да се прибереш.
Пръстите му стиснаха нейните. После тя почувства, че земята отново започва да трепери и нощна светлина цъфна над тях, заменяйки непрогледния мрак, който ги обгръщаше. Те бавно се издигнаха, връщайки се в студената дъждовна вечер. Без да се налага да си сигнализират, те издигнаха скриващи завеси, а фуриите им навиваха слоеве воали около тях, дори плащовете им промениха нюанса си, потъмнявайки, за да се слеят с нощта около тях.
Бърнард даде знак, че той ще поеме водачеството, след което тръгна през нощта, а звукът от силната киша заглушаваше тихото жвакане, съпътстващо стъпките му. Амара не беше сигурна в посоката, предвид тъмнината, но знаеше, че Бърнард има почти свръхестествени способности за ориентиране. Той трябваше да ги поведе на юг, в посока към пленените алеранци и далеч от отстъпващите приятели и съюзници.
Амара потръпна от студа и кишата. Искрено се надяваше, че правилно е преценила своите способности и че с решението си не е повела себе си и съпруга си към студена и безпощадна смърт от ръцете на нечовешките врагове.
Глава 23
— В Алера също има замръзнала земя, войнико — излая Валиар Маркус. — Без ограда ще бъдем лесна плячка за първата шайка шуаранци. Така че си домъкни обратно задника и продължавай да копаеш или ще те вържа на позорния стълб, докато яйцата ти не измръзнат и не окапят.
Стреснатият легионер, един от войниците на Свободния алерански, тръгна от мястото си, а досадата на лицето му бързо се превърна в гняв. Копието на легионерите, работещи по този участък от оградата, обърна разярено лице към него.
Кървави врани, помисли си Маркус. Може би не беше много умно да заплашва бивш роб с връзване. Нямаше ни най-малко желание да се изправя сам срещу осемте, но не можеше да допусне открито неподчинение.
Маркус се обърна с лице към мъжете, държейки ги всички в полезрението си.
— Знаете, че дисциплината в легионите е непоклатима. Или би трябвало да знаете.
Непокорният легионер, може би насърчен от подкрепата на другарите си, изсумтя:
— Може би е дошло време за промяна, центурион?
Маркус пристъпи напред, призова земните сили и удари мъжа. Легионерът беше подхвърлен във въздуха и падна върху трупите, които легионите бяха донесли със себе си от Алера. Мъжът и трупите се затъркаляха надолу, образувайки безформена купчина. Легионерът изстена и се отпусна в локва кал.
Маркус го гледа известно време и след това каза:
— Не съм съгласен.
Той насочи поглед към останалите легионери, които стояха смаяни и втренчени, и каза с тих глас:
— Ще трябва да поработите малко повече, господа, за да завършите участъка си навреме.
Висок жилав мъж с шлем на центурион от Свободния алерански приближи, вървейки покрай мъжете, издигащи оградата на лагера, и млъкна, гледайки гневно стоящите пред Маркус хора. Той обходи с поглед всеки от тях и се спря на проснатия легионер. Изсумтя, обърна се към Маркус и кимна в знак на поздрав.
— Първо копие.
— Центурион — отговори Маркус.
— Проблеми с тези мъже?
— Водя им мотивационна беседа — отговори Маркус.
Центурионът от Свободния алерански хвърли поглед към легионера, лежащ в безсъзнание. Изобщо не се усмихна.
— Вие сте големи късметлии. Аз щях да ви вържа всички на позорния стълб да се запознаете с камшика.
— Но… — започна да протестира един от бившите роби.