Мрачни времена

— То пък едно спасение! — изсумтях.

— Спаси всички, които можеха да бъдат спасени.

— Ама съм добро момченце и аз!

— Не беше нито длъжен, нито честта ти го изискваше. — Всъщност използваше понятията на Нюен Бао за чест и дълг, с подобно, но не съвсем еднакво значение с нашите — те съдържаха обертонове на участие по свободна воля в божествена интрига.

— Направих онова, което ми се струваше редно.

— Наистина. Без дългът да те призовава. Което е причината за сегашното ти положение.

— Нещо май ми се губи.

— Защото не си Нюен Бао. Тай Дей вече няма да те напусне. Той е най-възрастният мъж в рода, който ти дължи шест живота. Бебето му няма да го напусне. Сахра няма да напусне, защото трябва да остане под закрилата на брат си, докато не се омъжи. А както виждаш, може би ще й трябва доста време, за да преодолее ужаса. В този град, в това поклонническо пътуване, на което изобщо не искаше да тръгва, тя изгуби всичко, което някога е имало значение за нея. Освен майка си.

— Човек направо да си помисли, че боговете са й се наточили — казах с надеждата, че не прекалявам с остроумието си.

— Така е. Знаменосецо, единственото хубаво нещо, което тя си спомня от онази адска нощ, си ти. Тя ще се вкопчва в тебе, както отчаян плувец се вкопчва в камък сред вълните на буен поток.

Сега трябваше да внимавам. Голяма част от мен желаеше това вкопчване да не е само метафорично.

— А Кай Гота и останалите деца?

— Децата могат да бъдат осиновени в семействата на майките им. Гота несъмнено може да се изнесе. — Дой продължи да мърмори под носа си, което не беше обичайно за него. Прозвуча ми така, сякаш му се искаше да я премести на няколко хиляди мили оттук. — Въпреки че няма да го приеме леко.

— Не ми казвай, че и ти не си очарован от Кай Гота!

— Никой не е очарован от тоя сприхав гущер.

— А аз някога си мислех, че вие двамата сте женени!

Той се вцепени от изумление.

— Ти си ненормален!

— Но нали размислих?

— Хон Трей, дърта вещице, какво си ми наумила?

— Какво?

— На себе си говоря, Знаменосецо. Включвам се в спора, който не мога да изгубя. Тази жена, Хон Трей, братовчедката на майка ми, беше вещица. Можеше понякога да предвижда бъдещето и ако онова, което видеше, не й харесваше, тя искаше то да се промени. И имаше някои странни идеи за това.

— Вярвам ти, че знаеш за какво говориш.

Той не схвана.

— Не съвсем. Вещицата си играеше със съдбите на всички ни, но никога нищо не обясняваше. Може би беше сляпа за собствената си съдба.

Смених темата.

— Какво ще прави сега твоят народ?

— Ще оцелеем, Знаменосецо. Също като твоите Войници на мрака, това правим и ние.

— Ако наистина смяташ, че си ми длъжник, защото се изтърсих там с Тай Дей, кажи ми какво означава всичко това. Войници на Мрака. Каменен войник. Кокален воин. Какво значат тези названия?