Борсов посредник

— От лигата? Е, да, не е изненадващо, че са тръгнали по следата на писмото. Но как ги е принудил Тод Съдърланд да оттеглят иска си?

— Мисля, че го разбрах, само че по-късно — каза Рейчъл. — Това, което наистина ме притеснява, е, че нашите системи представляват заплаха за здравето и безопасността на хората. След всички изпитания, които сме провели, не би трябвало да има такъв проблем.

— Съвсем вярно.

— И така, в един местен магазин запитах къде се намира най-близкият колеж. Посетих го в обедната почивка, измислих си някаква история и се смесих със студентите. Запитах за Джонатан. Не ми трябваше много време, за да разбера; историята се бе разнесла из цялото училище. Той обожавал да играе игри във виртуална реалност всеки път, когато бил дрогиран до козирката.

— Разбирам — казах. — И значи този тип Съдърланд открил, че Джонатан Бърджи бил под влияние на наркотик, когато катастрофирал с мотоциклета си, и казал това на баща му?

— Така предполагам — отвърна Рейчъл.

— Бедното момче — казах.

— Кой, таткото ли? Да, той направо изпадна в гняв. Почувствах, че не му е времето да го разпитвам подробно.

— Това обяснява защо Дуги не бърза да публикува писмото. И защо никога не иска да съобщи подробности на журналистите. Те бързо биха открили какво се е случило всъщност.

— Точно така. Но Дуги залагаше на това, че Ричард няма да разбере цялата история. Той блъфираше. Вместо да публикува веднага писмото и да ни дискредитира, той се е надявал да го използва срещу Ричард. И после срещу теб.

— Но не стана.

— Да. Така че всичко, което може да направи, е да подхвърля различни подмятания, но без да ги подкрепя с доказателства.

— А как можем да открием този Тод Съдърланд?

— Това го свърших — ухили се широко Рейчъл. — Струваше ми се, че и преди бях чувала това име. Вчера разговарях с Дейвид и той потвърди, че Съдърланд вършел някакви юридически услуги на един от клиентите ни.

— „Дженсън Компютър“?

— Не. „Онада Индъстрийз“.

— „Онада“ ли? — поклатих глава. — Това просто не се връзва.

Наближавахме Гленротс, но още не ми се искаше да се разделям с Рейчъл. Имаше толкова много неща, за които исках да разговарям с нея.

— Имаш ли нещо против да пием по нещо? — запитах.

— Че кога съм имала?

— Знаеш ли някое добро заведение наоколо?

Тя избра една приятна кръчма с градина и аз поръчах бира за мен, а за нея чаша червено вино. Седнахме на една външна маса с дървени пейки. Бирата беше добра.