Сивите [bg]

— Той има нужда от защита — възкликна Кейтлин. От друга страна, това бе очевидно. Разбира се, че Конър трябваше да бъде защитен, също както и неговата тайна. — Не бива да казвате на никого за това.

— Естествено. Нали се опитахме да го скрием дори от вас.

— Това трябва да стане публично достояние. Аморално е да се крие. — Лицето на Крис сияеше от фанатизъм и възбуда.

В ума на Кейтлин внезапно изплува зловещата мисъл, че той може да излезе по телевизията с тъпия видеозапис.

— Животът на Конър може да зависи от това — каза тя. — Помисли, Крис. Помисли колко различни фанатизирани групи ще пожелаят смъртта му. Колко много правителства ще се страхуват от могъществото му.

— Хм, не бях помислил за това.

— Елате да видите страшната влакова катастрофа на всички времена — викна Конър от вратата; ризата му беше изцапана с боя, беше си нахлупил стара железничарска фуражка. — Гибел на релсите! Елате и вижтеее… — После видя двамата непознати. — О, извинете.

Влезе в стаята.

— Това е Конър — каза Дан. — Това са, ъъ, господин Лангфорд и госпожица Глас. Те са от, ъъ.

— От енорията на „Свети Франциск“ — каза полковник Лангфорд. — Набираме средства за благотворителност.

— Е, моментът май не е най-подходящият за катастрофа… Но пък е страшно хубава!

— Конър има влакчета — обясни Дан, като видя неразбирането, изписано на лицата им. — Много обича да ги блъска.

Конър отстъпи към вратата. Беше усетил някаква студенина около гостите. Със сигурност не бяха от най-приятните хора на света. Но всичките му подозрения се изпариха, когато полковникът каза:

— С удоволствие ще видим катастрофата.

— Чудесно. Подготвях я сума ти време.

— Конър, написа ли си домашните? — попита Крис, докато всички слизаха към стаята му.

— Разбира се — отговори той. — Намерих нов начин за интегрални изчисления, браво на мен.

— Какъв начин?

— Нямам представа! Хвърли едно око и виж дали става така. — Той взе една оръфана тетрадка и я тикна в ръцете на Крис. — А сега позволете да ви представя Голямата катастрофа от далечната деветдесет и седма. Хвърли поглед към Лорън. — Далечна за мен, нали разбирате.

— Конър, това е невероятно — каза Лорън, докато разглеждаше влакчетата. — Роб, погледни. Виж как е изпипано!

— Радвам се, че ви харесва — каза Конър. В гласа му прозвуча нещо, което Кейтлин познаваше много добре. Тези двамата ги очакваше изненада.