Самозащита [bg]

Вдигна ръце на височината на диафрагмата и обърна длани нагоре.

— Каза, че най-забавно било да държиш в ръцете си живи органи, да чувстваш как пулсират, да вдишваш техните изпарения. Беше заспал идиот, но имаше властта да чупи китки, да изважда далаци и черни дробове, както и миризливите карантии от корема на някой нещастник.

Отпусна ръце. Дишаше тежко.

— Ето с какво ме интригува медицината. Интересни биха били последиците от въздействието на ядрената бомба върху определени индивиди, но никога не бих си губил времето с изучаването на физика. Ман Рей веднъж бе казал, че съвършеното изкуство би убило наблюдателя още при първото съприкосновение. Адски близо до универсалната истина. Не е зле като за фотограф, при това чифут. Делауер… Не е еврейско име, нали?

— Не. Не е и италианско, нито негърско, нито латиноамериканско.

Устните му помръднаха като при несъзнателен тик и отново се засмя, но този път сякаш го направи по задължение.

— Я виж какво си имаме тук — остроумник, поне наполовина. Шибано полуумно юпи — в такива като вас е бъдещето, нали? Костюми от конвейера за джентълменска мода, които претендират за оригиналност. Политически правилен кариеризъм, маскиран като правен дълг — „Биймър“ ли караш? Или „Бейби Бенц“? Без значение, Хитлер би се гордял, въпреки че не допускам да си изучавал история. Знаеш ли кой е бил Хитлер? Даваш ли си сметка, че той не е карал „Буик“? Че Айхман е работел за „Мерцедес-Бенц“, докато се укривал в Аржентина. Знаеш ли кой, по дяволите, е бил Айхман?

Спомних си бялото комби отвън и казах:

— Аз карам американски автомобил.

— Какъв патриотизъм! От татко ли я наследи?

Не отговорих, но се замислих за баща си, който така и не можа да спести за нова кола.

— Татко е мъртъв, така ли? Той също ли беше перспективен лекар?

— Машинист.

— Работи и умри: първо е работил, после умрял. Тц-тц. Значи си герой на работническата класа, продукт на образованието в държавните училища. Първият от семейството, посещавал колеж и така нататък, несъмнено спечелил стипендията за специализация „Киуанис“. Мамчето се пука от гордост в своя кухненски затвор. Тя също ли не е сред живите?

Изправих се и тръгнах към вратата.

— О-о — измуча след мен той. — О, аз го обидих. Не са минали и пет минути, а той вече тича да повръща в храстите, крепостта на всяка еднодневка.

Полуизвърнах глава към него и се усмихнах.

— Не, изобщо не е това, просто стана отегчително. Във вашето състояние би трябвало отдавна да сте осъзнали, че животът е твърде кратък, за да се губи време в любезничене.

Върху лицето му — като на забавен кадър — се изписа гняв.

— Да ти го начукам, на теб и на майка ти, чистачката, върху кухненския плот „Формика“! Тръгни си сега и ще се наложи да изядеш лайната ми в супа, преди да ти разкрия своите прозрения.