Блудната дъщеря [bg]

— По дяволите, защо глътнах това хапче! — каза Ричард. — Поне да можех да остана още една нощ.

Мери започна да го целува по шията, ръката й се плъзна надолу по тялото му, докато не стигна между краката му.

„Господи — помисли си Ричард, — аз съм само човек.“ И точно в този миг се затръшна врата. Мери скочи от леглото, грабна неглижето си и избяга по-бързо и от крадец, озовал се изведнъж пред собствениците на къщата. Ричард придърпа завивките върху себе си и се заслуша в приглушения разговор, но не можа да разбере нищо. Прекара останалата част от нощта в неспокойна дрямка.

Когато на сутринта слезе за закуска, Мери бъбреше с някакъв застаряващ мъж. Личеше, че навремето несъмнено е бил много красив.

Мъжът стана и се здрависа с Ричард.

— Приятно ми е. Аз съм Макс Престън. Не бях планирал да се засечем този уикенд, но успях да свърша работата си по-рано и да хвана последния полет от Далас. Не ми се искаше да си тръгнете от дома ми, без да сте изпитали истинското южняшко гостоприемство.

По време на закуската двамата разговаряха за проблемите, с които се бяха сблъсквали на Уолстрийт. Бяха навлезли дълбоко в обсъждането на ефектите от новата данъчна политика на Никсън, когато се появи икономът и оповести, че шофьорът очаква да откара господин Каин до летището.

Семейство Престън го изпратиха по четиридесетте стъпала до колата. Ричард целуна Мери по бузата, благодари й за всичко, което бе сторила за него, след което двамата със съпруга й си стиснаха ръцете.

— Надявам се да се срещнем отново — каза Макс.

— Чудесна идея. Защо не ми се обадите, когато дойдете в Ню Йорк?

Мери му се усмихна нежно.

Двамата му махаха, докато ролс-ройсът се отдалечаваше по дългия път към портата. Щом самолетът се откъсна от пистата, Ричард бе залят от вълна от облекчение. Поръча си коктейл и започна да обмисля плановете си за понеделник. За негова радост, Флорентина го очакваше на Шестдесет и четвърта улица.

— Акциите са наши — тържествуващо обяви той и продължи с подробностите, докато вечеряха. Заспаха на канапето пред камината малко преди полунощ. Ръката на Флорентина лежеше отпусната върху крака му.

На сутринта той се обади на Джейк Томас и го уведоми, че притежава петдесет и един процента.

Чу как Томас поема рязко въздух.

— Веднага щом адвокатите ми получат сертификатите, ще дойда в банката и ще ви уведомя как очаквам да стане приемането.

— Разбира се. — Томас не криеше поражението си. — Мога ли да ви попитам откъде се сдобихте с последните два процента?

— Да. От една моя стара приятелка. Мери Престън.

Последва мълчание.

— Да не би да говорите за госпожа Макс Престън от Флорида? — попита Джейк Томас.