Съкровището на Питон [bg]

— Според мене хич не го обичат — съгласи се Конан. — Но се боят от него и от грозната стара Агла.

— Агла! — възкликна с презрение Гома. — Древно, зло създание, което от поколения наред носи злощастие на рода ми. Жива е от векове и прави хората роби на езерното божество. Кара ги да мислят, че то споделя с нея силата си.

— И ти ли мислиш така?

— Така мислех, докато бях малък, но като скитащ воин срещнах много жреци и разбрах колко лесно заблуждават хората, че притежават голяма мощ. Някои от тях владееха една-две слаби магии, някои можеха да викат духовете на джунглата, но повечето бяха обикновени шарлатани. Сега вече дори не вярвам, че чудовището в езерото е божество. Видях морето и големите му обитатели. Съществото в езерото може би дори не притежава разум. Ако е божество, защо е затворено в езеро? Защо трябва да задоволява своята жажда за кръв с хора?

— Помъдрял си по време на своите пътешествия — отбеляза кимериецът.

— Когато човек е принуден да се оправя без чужда помощ, трябва да разчита на ума си. Озовах се сам, без племето си и без неговите традиции, и не вярвам на ничии приказки, додето сам не се убедях в истинността на нещо. Сега, когато съм тук, виждам, че моят народ вярва безпрекословно в много глупости. Не зная дали езерното чудовище може да бъде убито, но според мене не трябва повече да го храним с хора.

— Кафи каза, че баща ти е отхвърлил древните ритуали — прекъсна го Конан.

— И така си спечели омразата на Агла. — В гласа на Гома звучеше презрение.

— Убий я и това ще реши половината ти проблеми.

— Така и смятам да направя. Ще убия и чичо си и ще си възвърна кралството.

— Ако смяташ да воюваш, можеш да включиш и мене.

— Това не е твоя война — възрази Гома.

— Аз съм воин. Пък и Набо все още държи в плен другарите ми, освен ако не ги е убил тази нощ. Обещах да им служа, докато намерим Марандос, и тъй като още не съм го открил, съм длъжен да се бия за свободата им.

— Имаш силно развито чувство за дълг — похвали го Гома. — Това е много ценно качество, което се среща твърде рядко.

— Понякога то се превръща в бреме. Много бих искал да си взема меча и копието и да се махна оттук. Но съм поел задължение и смятам да го изпълня.

— Прекрасно. Когато се изправим срещу Набо, ще стоиш до мене.

— Радвам се. И понеже стана дума за загадъчния Марандос, имаш ли някаква представа къде може да е той?

— Ще ти покажа утре сутрин. Сега се опитай малко да поспиш.

— Добре ще ми дойде. След такъв тежък ден, увенчан с добра храна и бира, дори един кимерийски воин има нужда от почивка. Добре е, че те срещнах пак, приятелю. Иначе сигурно щеше да ми бъде трудно да обясня всичко на воините ти.

Гома плесна с ръце и нареди нещо на влезлия млад боец.

— Този младеж ще ти покаже една свободна колиба. Желая ти здрав сън, приятелю. През следващите няколко дни ще имаме много работа.