Пазителката [bg]

Ако от другата страна на платото имаше някаква промяна, тя бе само още студ, мрак и мъгла. Дори пръчката не смогваше да освети достатъчно широко пространство наоколо, а това не ми се нравеше. На няколко крачки от нас можеше да се спотайва джабит, а ние така и да не разберем, докато зъбите му не се впият в плътта ни. Долових някакво раздвижване във въздуха, сграбчих Петра и я съборих на земята. Нещо прелетя толкова ниско над нас, че буквално разроши косите ни.

— Тихо, не мърдай — прошепнах и предпазливо надигнах глава, за да се огледам.

Следващото, което чух, бе напълно неочаквано.

Смях.

Последван от мъжки глас, чиято посока не можех да определя.

— Мед ми капе на сърцето, като гледам никаквици като вас да се въргалят в прахта, където им е мястото.

Вдигнах пръчката и приседнах, затаила дъх. Наблизо имаше същество, което не беше звяр. За един налудничав миг дори ми хрумна паническата мисъл, че Торн е избягал от Люк и другите екоси и ни е настигнал, за да си отмъсти. Но гласът не беше неговият.

— Кой си ти? — извиках.

— Кавги и раздори сея аз, натрапници вредни хващам завчас. — Глупавото стихче бе произнесено с напевен тон, съпроводен от свистене, сякаш нещо едро се носеше над нас.

Кавги и раздори, повторих си наум. Ясно. Астрея ни бе предупредила за този приятел.

— Да не би да си Ерис?

Свистенето престана.

— Откъде знаеш името ми? — изръмжа гласът.

Реших да го подразня със собствените му номера.

— Винаги познавам имената на онез, що търсят си белята — изтананиках.

Тишина.

Дали не бях отишла твърде далеч?

Пред нас започна да се материализира фигура, подобна на огромно бебе, само че с мустаци, загърната в сив плащ, изпод който се подаваха боси крака.

— Значи Ерис си търси белята, а? — изтръгна се изпод мустаците с тих, заплашителен тон.

— Астрея Прайн ти изпраща поздрави — вдигнах вълшебната пръчка пред себе си.

Веждите се повдигнаха над черните като маслини очи.

— А, така било значи. Е, на добър час в мъглата. Да видим докъде ще оцелеете с тази пръчица.

Но аз бях сигурна, че ще намеря изход. Това място, макар и тъмно и непрогледно, поне не притежаваше влудяващата потиснатост на Втория кръг. Астрея бе споменала за нещо, способно да ни помогне да разсеем мрака. Но какво беше то? А, да!