Полунощ [bg]

В този момент Елена застина неподвижно. После извърна глава, за да погледне зад него.

Стефан също погледна назад и сякаш през него премина електрически ток.

Бони стоеше точно зад тях, вперила поглед в Деймън, устните й бяха разтворени от мъка, в широко отворените й кафяви очи блестяха сълзи, които се стичаха по страните й.

Стефан мигновено я пусна, дори още преди да зърне умоляващия поглед на Елена. Той разбра: настроението й и динамиката на ситуацията внезапно се бяха преобърнали наопаки.

Елена нагласи кърпата си и се обърна към Бони, но приятелката й вече се отдалечаваше тичешком надолу по коридора. По-дългите крачки на Елена й позволиха да настигне след миг Бони. Улови по-дребното момиче и я спря, не толкова с физическа сила, колкото със сестрински магнетизъм.

— Не се тревожи за онази змия. — Гласът на Елена достигна съвсем ясно до тях, каквото очевидно и бе намерението й. — Той е… — Тук Елена се впусна в доста цветисти ругатни.

Стефан ги чуваше съвсем отчетливо и забеляза, че не след дълго преминаха в успокоителни звуци, когато Елена зави към вратата на банята.

Стефан стрелна косо брат си. Нямаше нищо против, в този миг да се сбие с него; самият той трепереше от гняв заради Бони. Но Деймън не му обърна никакво внимание, все едно беше част от тапетите по стените, взирайки се в нищото с изражение на ледена ярост.

В този миг Стефан чу лек звук откъм дъното на коридора, което беше доста далеч. Ала вампирските му сетива го предупредиха, че персоната пред него определено беше жена с положение и власт, вероятно домакинята им. Той пристъпи напред, така че тя да бъде поздравена поне от някой с дрехи.

Обаче в последния миг Елена и Бони се появиха пред него, облечени в роби — по-скоро рокли — едновременно семпли и елегантни, истински творения на гений. Тоалетът на Елена бе неофициално одеяние в тъмносиньо, а вече започващата й да съхне коса се стелеше като разтопено злато по раменете й. Бони бе облечена в по-къса и светла дреха: от бледовиолетова материя с проблясващи сребристи нишки. И двата тоалета, внезапно осъзна Стефан, щяха да изглеждат добре и на непресекващата слънчева светлина, както и в затворено помещение без прозорци, осветявано от газени лампи.