![Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/3/smrtta-na-kral-artur-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
Игуменката се зачудила какво да отговори. Тогава кралицата я дръпнала настрана и й разкрила опасенията, които я накарали да се замонаши.
— Кралице — казала й в отговор абатисата, — позволи ми да ти дам един съвет: остани засега при нас; ако за нещастие Мордред надделее над крал Артур и победи в тази битка, тогава ще можеш съвсем навреме да приемеш монашеското облекло и да влезеш в нашия орден. Ако ли Господ даде на твоя сеньор да надделее, да победи в това сражение и да се прибере здрав и читав, аз ще съумея някак да ви помиря и да сторя така, че той да милее за теб повече от всякога.
Тогава Гениевра казала на игуменката:
— Сеньора, мисля, че този съвет е добър и почтен. Ще постъпя, както ми препоръчваш.
Така кралицата останала при монахините заради страха, който изпитвала и от крал Артур, и от Мордред.
Ала сега разказът спира да говори за нея и се връща към крал Артур.
VIII
Смъртта на Говен
Разказът продължава с това, че когато качил войската си на корабите и отплавал към кралство Логрия, за да разгроми Мордред и да го прати в изгнание, крал Артур успял бързо да прекоси морето, а вятърът го отвел в подножието на крепостта Дувър. Щом пристигнали и разтоварили оръжията си на брега, кралят дал знак на гражданите да му отворят градските порти. Те изпълнили с радост желанието му и казали, че го смятали за мъртъв.
— Знайте — отвърнал им кралят, — че това вероломство бе кроеж на Мордред и аз ще го накарам да си плати за това: ще умре като изменник и клетвопрестъпник и спрямо Господ Бог, и спрямо своя суверен.
Този ден около часа на вечернята месир Говен казал на хората, които седели край него:
— Идете да повикате монсеньор вуйчо ми да си поговорим.
Един рицар отишъл при краля и му казал, че месир Говен го вика. Като дошъл, той го намерил толкова отпаднал, че нямал сили да произнесе дори дума. Тогава кралят заплакал с горчиви сълзи и изпаднал в голяма мъка. Като чул воплите и стенанията на вуйчо си, месир Говен го познал, отворил очи и с голямо усилие произнесъл:
— Сеньор, умирам. За Бога, ако можеш да избегнеш битка с Мордред, избегни я. Казвам ти, че ако е съдено да умреш от някого, ще умреш именно от него. Поздрави от мен госпожа кралицата. А ако по волята на Господ Бог някой от твоята свита види Ланселот, нареди му, сеньор, да му каже, че сред всички хора, които познавам, поздравявам именно него, че му благодаря и се моля на Господ да го съхрани в това състояние, в което го оставих. Моля го да не пропусне в никакъв случай да дойде на моя гроб, когато научи за смъртта ми: знам, че със сигурност ще бъде обзет от добри чувства и състрадание към мен.
Сетне се обърнал към краля:
— Сеньор, моля те да ме погребеш в Камелот при моите братя. Искам тялото ми да бъде положено в същата гробница, в която почива Гахериет, защото именно него обичах най-много на света. А на надгробната ми плоча напишете:
Тук почиват Гахериет и Говен, които Ланселот уби заради заради безразсъдството на Говен.
Искам на гроба ми да е сложен точно този надпис, за да понасям укорите за моята смърт, които заслужавам.
Кралят, съсипан от мъка, слушал какво му говорел месир Говен, и по някое време го попитал:
— Но как така, драги племеннико, нима смъртта ти е причинена от Ланселот?
— Сеньор, умирам от раната на главата, която той ми нанесе. Щях да се излекувам напълно, ако не се бе отворила отново в битката с римляните.
След тези думи никой не го чул да произнесе дори дума повече освен следното:
— Иисусе Христе, Отче, не ме съди според греховете ми!
Сетне предал Богу дух, скръстил ръце на гърдите си.
Кралят избухнал в ридания, застенал от мъка, на няколко пъти припадал върху тялото на Говен, нарекъл се нещастник, клетник, окаяник, а накрая възкликнал:
— Ах, Фортуно, същество своенравно и изменчиво, най-вероломно създание на света, защо ме отрупа някога с толкова щастие и обич, а сега, накрая, ме караш да си платя за това скъпо и прескъпо? Та ти навремето бе за мен майка, а сега си се превърнала в мащеха. За да ме накараш да умра от мъка, ти повика тук Смъртта и ми причини двоен позор — отне ми и приятели, и кралство. Ха! Злобна Смърт, не биваше ти да се нахвърляш върху човек като моя племенник, по-благороден от когото няма сред всички хора на света*107!
107
172* Жалбата на Артур срещу Фортуна е набор от общи места на тема превратностите и капризите на съдбата. С подобни думи в битката при Солсбъри Артур ще оплаква загубата на Ивен, убит от Мордред (фрагм. 190).