Вечната нощ [bg]

- Моля те.

- Ще ми се да ти извадя очите.

- Моля те.

- Да тъпча гърлото ти, докато пукнеш. После да те кремирам ей в онази там каминка.

- Аз я спасявах... Исках да я изведа от лагера.

- Както изведе онези момичета долу ли? Нора беше права за теб. Знаеш ли какво щеше да направи, ако беше тук?

Значи я нямаше. Слава Богу.

- Щеше да прояви здрав разум - отговори Барнс. - Щеше да разбере, че имам какво да ти предложа. Как мога да съм ти поле­зен.

- Проклет да си. Проклета да е черната ти душа.

Еф започна да бие Барнс. Ударите му бяха добре прицелени и жестоки.

   - He - цивреше Барнс. - Недей повече... моля те...

- Така значи изглеждала пълната поквара - отвърна Еф и го удари още няколко пъти. - Командант Барнс, Вие сте едно про­клето лайно, сър, знаете ли! Как можа така да се обърнеш против своя род? Ти беше лекар, ти беше самият шибан началник на Цен­търа за контрол на болестите, за Бога! Никакво състрадание ли няма у тебе?

- Недей, моля те.

Барнс се понадигна, омаза пода с кръв и взе да се чуди как да насочи разговора към нещо по-продуктивно и положително. Но уменията му за общуване бяха възпрепятствани от подутата уста и избитите зъби.

- Това е един нов свят, Ефраим. Погледни само какво ти е при­чинил той.

- Май си оставил адмиралската униформа да ти размъти гла­вата.

Еф се пресегна, сграбчи оредялата коса на Барнс и вдигна ли­цето му нагоре, оголвайки шията му. Барнс долови дъха на неми­тото му тяло.

- Би трябвало да те убия на място - рече Еф, измъкна меча си и го показа на Барнс.

- Ти... ти не си убиец - изпъшка онзи.

- Обаче съм. Станах убиец. И за разлика от тебе не убивам с натискане на бутон или подписване на заповед. Правя го така. Отблизо. Лично.

Сребърното острие докосна шията на Барнс над трахеята. Той огъна врат още малко.

- Но за твой късмет - продължи Еф и оттегли леко острието, - все още си ми полезен. Трябва да направиш нещо за мен и ще го направиш. Кимни за „да“.

И наведе главата му вместо него.

- Добре тогава. Слушай внимателно. Отвън ме чакат хора. Раз­бираш ли? Достатъчно трезвен ли си, за да запомниш?

Този път Барнс кимна сам. Разбира се, в този момент би се съ­гласил на всичко.

- Причината да дойда тук е да ти направя едно предложение.

- Всъщност то ще те изкара добър. Тук съм, за да ти кажа да идеш при Господаря и да му предадеш, че съм съгласен да разменя Occido Lumen срещу моя син. Покажи, че разбираш.

- Двойната игра е нещо, което разбирам, Еф.

- Може дори да излезеш герой. Можеш да кажеш на Господа­ря, че съм дошъл да те убия, но съм решил да предам своите хора и да ти предложа тази сделка. Можеш да му кажеш, че си ме убедил да приема неговото предложение и си се нагърбил с посредни­чеството.

- Другите знаят ли за това... ?

Чувствата връхлетяха Еф и очите му се напълниха със сълзи.