Обсебена от теб
- Автор: Дэй Сильвия
- Серия: КРОСФАЙЪР #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-201-0
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Обсебена от теб». Краткое содержание книги:
Клетвите, които си разменихме, трябваше да ни обвържат по-силно от плът и кръв. Вместо това отвориха стари рани, извадиха на показ болката и несигурността и примамиха от сенките озлобени врагове. Усещах как той се изплъзва от мен. Най-големите ми страхове се превръщаха в реалност. Любовта ми бе поставена на изпитание, което не бях сигурна, че съм достатъчно силна да понеса.
В най-светлия момент от живота ни тъмнината от миналото настъпваше и заплашваше всичко, за което се борехме така усилено.
Бяхме изправени пред ужасен избор: познатата сигурност на живота, който имахме преди да се открием, или битката за едно бъдеще, което бе започнало
да изглежда невъзможно и безнадеждно като сън…
А после дъхът ми секна от внезапен шок.
Гидиън крачеше от всекидневната към антрето... напълно гол. И мокър от главата до петите. Членът му беше толкова твърд, че се извиваше чак до пъпа му. Главата му беше отметната назад, пиеше жадно вода от бутилка, вървеше свободно и леко, но и дебнещо.
Изправих се, докато той се приближаваше, бях задъхана както от бушуващите в мен емоции, така и от дълбочината на глада си. Гадняр или не, исках го със свирепост, с която не можех да се преборя. Той беше объркващ и секси, повреден и перфектен.
– Ето. – Той поднесе кристална чаша към устните ми, която не бях забелязала, прекалено заета да изпивам с очи великолепното му тяло. Чашата беше почти пълна, червеникавозлатната течност вътре се разплиска по устните ми, когато той я наклони.
Устата ми се отвори инстинктивно и той изсипа алкохола вътре, силният вкус изгори езика и гърлото ми. Закашлях се и той изчака с премрежени очи. Миришеше свежо и чисто, разхладен от душа.
– Допий го.
– Прекалено силно е! – възпротивих се аз.
Той просто изля още една голяма глътка върху разтворените ми устни. Заритах към него и изругах, когато ударих крака си... без да успея да му причиня никаква болка.
– Спри!
Той пусна празната бутилка вода и хвана лицето ми в шепа. Палецът му избърса капчиците алкохол по брадичката ми.
– Трябва да ме оставиш да се успокоя, а ти – да се отпуснеш малко. Ако продължаваме така, ще се разкъсаме един друг.
Една глупава сълза се търкулна от ъгъла на окото ми. Гидиън изръмжа и се наведе към мен, езикът му ближеше следата, оставена от нея по бузата ми.
– Разбит съм на парчета, а ти ме удряш с юмруци. Не мога да го понеса, Ева.
– А аз не мога да понеса да ме изолираш – прошепнах, дръпвайки отново проклетата връзка. Алкохолът разливаше огън във вените ми. Вече можех да усетя пипалата на опиянението, впиващи се в сетивата ми.
Той сложи ръка на моята и прекрати нервните ми движения.
– Спри това. Ще се нараниш.
– Освободи ме.
– Докосването ти ме изважда от равновесие. Държа се на косъм – повтори той, звучеше отчаяно. – Не мога да си позволя да превъртя. Не и с теб.
– А с някой друг? – Гласът ми стана остър. – От някой друг ли имаш нужда?
Аз също започвах да превъртам. Гидиън беше силният в нашата връзка, опората. Мислех, че мога да бъда същото за него. Исках да го защитавам, да бъда негово убежище.
Но Гидиън нямаше нужда от подслон за бурята, той беше бурята. А аз дори не бях достатъчно силна да издържа на мощта на унищожителното му настроение.
– Не. Исусе. – Той ме целуна. Силно. – Ти имаш нужда да се контролирам. Трябва да се контролирам, когато съм с теб.
Усетих надигането на паниката. Той знаеше. Знаеше, че не бях достатъчна.
– С другите си бил различен. Не си се възпирал...
– Мамка му! – Гидиън се извъртя и заби юмрук в контролния панел. Вратите се отвориха с мелодията от песен на Сара Маклаклан, в която се пееше за притежаване, а после той хвърли чашата, разбивайки я в стената на антрето. – Да, бях различен. Ти ме направи различен.
– И ти ме мразиш за това. – Започнах да плача, тялото ми се свлече до стената на кабината.
– Не. – Той ме обгърна с ръце, охладеното му от водата тяло се изви по дължината на гърба ми. Потърка лицето си в мен, прегръдката му беше толкова силна, че не можех да дишам. – Обичам те. Ти си моята съпруга. Целият ми шибан живот. Ти си всичко.
– Просто искам да ти помогна! – изплаках аз. – Искам да бъда до теб, но ти не ми позволяваш!
– Господи, Ева! – Ръцете му започнаха да се движат, да милват, да се плъзгат, да галят, да успокояват. – Не мога да те спра. Нуждая се от теб прекалено много.
Хванах парапета с двете си ръце, бузата ми беше опряна в студеното огледало. Алкохолът вече проявяваше магическото си действие. Обзе ме гореща отпуснатост, която удави остатъка от гнева и желанието ми за съпротива, докато те не отплуваха съвсем, оставяйки ме тъжна и изплашена, и така отчаяно ужасяващо влюбена.
Ръката му се пъхна между бедрата ми, триеше и търсеше. С мощно дръпване той отвори закопчалките, които държаха предната и задната част на бодито заедно. Изпъшках при това внезапно освобождаване на напрежението. Вагината ми беше мокра и набъбнала от умелите движения на ръцете му и от картината в главата ми как той се приближава гол към мен.
Главата ми падна на неговото рамо и видях отражението му. Очите му бяха затворени, устните – разтворени. По лицето му беше изписана уязвимост и това ме опропасти. Той страдаше толкова много. Не можех да го понеса.