Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
— Какво смятате да правите?
— Трябва да придумам съпруга си да се изправи срещу принца. — Кет замислена отново се отпусна върху кожите. Все пак Дамиан трябваше да е благодарен на Сребърния меч, ако не за съпругата си, то поне за замъка Монтрен, тази непревземаема твърдина.
— Толкова ли е трудно?
— Да. Преди известно време Монджой и Робин се срещнаха в гората, по-точно аз попаднах на Монджой и Робин ми се притече на помощ. Те се изправиха един срещу друг.
— Госпожо, мисля, че са ви заблудили — с усмивка отвърна Мариан. — Лорд Монджой никога не е вдигал меч срещу вашия братовчед.
— Какво имате предвид? — недоумяваща попита Кет.
— Значи нямате представа?
— За какво?
Мариан се поколеба.
— Ех, навярно не бива да говоря за това. Но от друга страна то е известно на всички и съм учудена, че не знаете нищо за това. Робин и лорд Монджой са роднини.
— Невъзможно! Майка ми и…
— … бащата на Робин са били роднини по права линия. Докато майката на Робин е братовчедка на тази на лорд Монджой. Тя умряла твърде млада, навярно затова не сте чували за нея. Лорд Монджой израснал в нормандски дом, а Робин се превърнал в истинско саксонско дете.
— Значи са братовчеди! — изфуча Кет. — И само са имитирали битка! Заради мен! Тези негодници!
Мариан се смееше.
— Точно така. Но сега препускайте към къщи и помолете съпруга си да се сражава с принца.
— Не само от него трябва да се пази — прошепна на себе си Кет, след което прегърна чернокосото момиче. — Сега сме приятелки, а скоро ще бъдем и роднини. Не след дълго ще мога да ви наричам своя етърва. Останете със здраве, докато отново се видим.
Тя се втурна навън, оглеждайки за кобилката си.
Уил, заместникът на братовчед й, приближи притеснен.
— Госпожо Катрин! Изчакайте Робин…
— Не мога да остана повече. Той и без това вече знае за какво става дума. Ще доведа помощ. — Тя се метна на седлото, но преди да успее да улови юздите, друг един разбойник се втурна между двата коня.
— Лорд Монджой язди насам!
Сърцето на Кет щеше да изскочи от гърдите. Дамиан… Той я търсеше. За миг тя притвори очи обезпокоена. Очевидно яздеше сам. Ако разбойниците го нападнеха… Дори той не би устоял на подобно числено преимущество. Можеше да загине… Дивата болка, свила сърцето й при тази мисъл, я обърка. Нали сама искаше да го убие… Защо бяха тогава тези адски мъки?
Защото го обичаше. Повече от всичко на света. Докато Кет, все още отчаяна, обмисляше как трябва да се държи, Мариан излетя от колибата.
— Катрин! — очевидно току-що бе научила новината. — Госпожо Катрин! Трябва да предотвратите едно нещастие! Не всички разбойници знаят кой е графът… само някой, но повечето — не. Тайната бе грижливо пазена, заради положението на лорд Монджой.
— Значи все пак е тайна, че Дамиан и Робин са роднини? Мислех, че е известно на всички. Трябва само да го разгласим…
— О, Боже, Катрин, това не е всичко!
— Какво, Мариан? Хайде де, говорете! — Кет умоляващо се взираше в изразителните тъмни очи под черните вежди.
— Наистина ли не знаете?
— Не!
Мариан дълбоко си пое дъх, след това се реши.
— Е… Дамиан не е само братовчед на Робин…
— А какво още? — нетърпеливо извика Кет.
Мариан въздъхна и я погледна в очите.
— Дамиан не е никой друг освен…
— Кого? Кажете най-сетне! — подканяше я Кет. — Моля!
Мариан притеснена сведе глава.
— Никой друг освен… Сребърния меч.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Дамиан почти изгуби разсъдък, докато претърсваше гората за Кет. Все по-дълбоко навлизаше в тъмните зелени сенки, но напразно. Проклинаше се, че е дошъл в тази част на гората. Само Джеймс Къртни и най-приближените на Робин разбойници знаеха кой е Сребърния меч.
Ако той, лорд Монджой, проникнеше още по-навътре в гората, можеше само да се надява да срещне Робин или някой, посветен в тайната, иначе щеше да се стигне до битка с някой от разбойниците, когото Дамиан не желаеше да ранява или убива.
— Дявол да те вземе, Кет! — изруга той, след което се ядоса на самия себе си за осъдителното лекомислие, което го бе накарало да се втурне в гората. Ако не бяха засегнати чувствата му, той би постъпил по-разумно.
Но чувствата бяха надделели над разума. Той накара Луцифер да премине в по-бавен тръст и докато се оглеждаше, Дамиан потупа жребеца по врата. Някакво шесто чувство го предупреди за скритите погледи, които го наблюдаваха.
— Търся Робин Худ! — извика той. Тук, толкова близо до лагера на разбойниците, постовете на Робин бяха навярно твърде нагъсто. Той скочи от коня и тръгна между дърветата. Ще срещне ли някой, който познава Сребърния меч? Трябваше да бъде предпазлив. Ако се представеше на някого за легендарния разбойник, навярно щеше да предизвика единствено смях. Освен това би било опасно да разкрива тайната си, а и не биваше да насочва меч към никого от тези мъже.