Мечът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Вълкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на правосъдието». Краткое содержание книги:
— Беше ли съгласна Бет с мъжа си?
— О, от време на време се обаждаше. Но в тяхната връзка Бил беше силната страна. Той просто ни изхвърли от мислите си и Бет тръгна с него.
— Трябва да те е заболяло — каза Нина.
— Можех да разбера. Наистина. Имам предвид, че нямаше как да ме поканят на голф или за един уикенд на Мауи. Начините на живот бяха толкова различни, това е всичко. Но щяхме да говорим за Ники, нали?
Дария погледна Нина за потвърждение. Тя кимна, макар да бе съгласна само наполовина.
— Преди няколко години Ники започна да се отдръпва. Първо го отдадох на възрастта й. Но тя не се оправи. През цялото време четеше в стаята си и започна да се оплаква, че мрази училището. Може би докато е била в стаята си, внезапно е решила, че Бил ни презира, защото сме бедни. Тя е млада. Това е пронизало сърцето й. Тя е решила, че в нас наистина има нещо сбъркано и ние си заслужаваме да бъдем презирани. Понякога имах трудности с плащането на сметките и други такива неща. Неорганизирана съм и… Доходите ми не са особено постоянни. Бил и Бет просперираха, а ние — не. Това я вбесяваше. Опитах се да я науча как негативните чувства се връщат обратно, но тя… ох, тя беше само на четиринайсет. Мисля, че тогава започна да мрази Бил.
Дария въздъхна.
— Беше ми трудно с Ники през последните една-две години. Воюваше с родителите си както всеки друг. Търсеше своя път към щастието. После Бил ми предложи да закупи моя дял от земята, която дядо Логан остави на мен и Бет. Не казах в началото на Ники, защото знаех, че тя по принцип щеше да се противопостави. Когато Ники прегледа договора, реши, че Бил ни е измамил. Не говореше за нищо друго и като казвам нищо, имам предвид абсолютно нищо. Ден и нощ. Всичко сме пожертвали. Раят в пустинята ни изчезнал, откраднат от злия чичо Бил.
Сплете ръце върху масата.
— Така че през онази нощ, нощта, когато Бил умря, когато открих, че е изчезнала, скочих в колата си и отидох до къщата на Бил и Бет. Не мога да ви обясня в какво състояние бяха мислите ми. Защото… тя беше заплашвала. Но нямате позволение да казвате това никому — допълни бързо тя. — Ще отричам всичко казано.
— Успокой се — каза Нина — Аз съм нейният адвокат, забрави ли? Не искам да изпадне в беда. Продължавай, Дария, говори за заплахите.
— Те не са важни. Все едно не съм ги споменавала. Детска работа. Толкова я болеше. Да държиш сметка какво казва момиче на нейната възраст е престъпно. Както и да е, към десет и половина паркирах колата си, приказния си Фолксваген, и влязох в къщата.
— Предната врата… — започна Нина.
— … беше отворена, да — довърши Дария. — Иначе нямаше да мога да вляза. Бет ми се беше обадила преди няколко дена, че ще отскочи до Лос Анджелис, за да навести приятелката си Ян, и знаех, че не си е у дома. Потърсих Бил. Погледнах в дневната и след това в антрето. Накрая отидох в кабинета му. Открих го да лежи на земята. Господи, каква гледка!
— Мъртъв ли беше? — попита Нина. — Провери ли?
— Проверих. Беше мъртъв. Все още топъл. — Тя потрепери.
— Докосна ли го?
— Хванах го за китката. Погледнах в очите му. — Собственият й поглед се плъзгаше из стаята. — Мисля, че това беше най-лошият момент в живота ми. Сънувам тези отворени очи. Можех да усетя болката в тях. След това ме осени една мисъл, от която сърцето ми направо спря. Помислих си за Ники. Помислих си, че който го е сторил, може да е още навън. Може би точно в този момент я наранява. Пуснах китката му и отворих вратата, която водеше към басейна. Затичах се натам. И тогава видях любимото й яке да виси на храстите.
— На вътрешната страна на вратата няма отпечатъци от пръсти — отбеляза Пол.
— Носех ръкавици — обясни Дария. — Ръцете ми измръзват през нощта.
— На местопрестъплението не е намерено яке — провери в записките си Пол.
— Защото го взех със себе. Измих го и го изсуших. Сложих го в шкафа, преди да дойде полицията.
— Ники споменавала ли го е?
— Мисля, че напълно е забравила за него.
— Откъде знаеш, че го е загубила точно през онази нощ? — попита Нина. — Може да е останало от някоя нейна предишна визита.