Пламъкът и цветето
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андреа Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пламъкът и цветето». Краткое содержание книги:
Изумително красивата и темпераментна Хедър Саимънс живее след смъртта на баща си в унизителна бедност. Не е чудно, че търси каквато и да е възможност да отиде в Лондон, където смята че ще намери по-добър живот. Един далечен роднина на леля и я подмамва с обещанието да я настани като възпитателна в девически пансион. Но още първата вечер Хедър разбира каква е мръсната игра на „благодетеля“.
Подгонена от панически страх, Хедър е принудена да бяга и да води полудиво съществуване. Щастието й се усмихва едва когато среща Брандон Бърмингам капитан на голям кораб и богат плантатор от дълбокия юг на Америка. Между нея и този забележителен мъж, съчетаващ сила и нежност, се поражда любов, която устоява на всички превратности на съдбата.
— Госпожо Скот, госпожице Сибила, доста студеничко е днес, нали?
Майката се усмихна кисело, дъщерята се изчерви силно и изпелтечи някакъв отговор.
— Да, да, прав сте.
Брандон водеше сега Хедър по пътеката към семейната пейка в първата редица. Хората, които бяха вече седнали, проточиха вратове, гледаха и поздравяваха. Брандон и Хедър пуснаха Джеф да мине на мястото си и чак тогава седнаха. Двамата снажни, широкоплещести мъже сякаш обрамчваха крехката Хедър и докато Брандон й помагаше да си свали палтото, Джеф се наведе и й прошепна:
— Ти имаше току-що удоволствието да се запознаеш с водната ни биволица госпожа Скот и плахата й телица по име Сибила. Момичето е влюбено от години в мъжа ти, а майка й, в очакването на богат зет, полагаше неимоверни усилия, за да привлече към щерка си вниманието на Брандон. Беше ужасно обидена, че той просто не благоволяваше да спре поглед върху малката й любимка. Бас държа, че в момента, двете ти пробиват дупка в гърба. И други, застанали малко по-надалеч стари моми, правят сега същото. Съветвам те да наточиш зъби и нокти за предстоящата си среща с тях. Тук са се събрали днес не едно и две млади същества, които не са имали никога щастие и успех при Брандон.
Хедър се засмя и погледна Брандон. Той наведе към нея глава, когато тя се опря леко на рамото му.
— Не си споменавал, че не една, а много жени са очаквали твоето завръщане — прошепна тя. — Джеф смята, че ще трябва да се браня от куп млади дами. И Сибила ли е момиче, което лесно изгубва самообладание? Изглежда ми доста силна. Няма да ми е никак приятно, ако ме нападне. Както и някое от другите девойчета тук.
Брандон изгледа строго брат си, но Джеф само се засмя и сви рамене.
— Уверявам те, мила — прошепна й в отговор ядосано Брандон, — че не съм лежал в леглото на нито една от тези дами. Не са ми по вкуса, а що се отнася до Сибила, едва ли трябва да я причисляваш към девойките, тя е поне с десет години по-голяма от теб.
Няколко реда зад тях Сибила и майка й наблюдаваха семейство Бърмингам и нямаха основание да се радват на онова, което виждаха: Младата жена се усмихна на съпруга си, после махна някаква прашинка от безукорното му палто и го погали интимно и нежно по ръката. Едва ли можеше да има съмнение — двамата са щастлива влюбена двойка.
След литургията семейство Бърмингам се запъти към изхода, за да поздрави свещеника. Брандон му представи младата си жена и пасторът изказа сърдечните си благопожелания за брака им. Когато слязоха по стъпалата на площада пред църквата, група млади хора задържаха Джеф. Малко по-късно двама мъже заприказваха Брандон, преди той да успее да се качи в каретата. След взаимното представяне, те го запридумваха да остане с тях.
— Ти толкова разбираш от коне, Брандон — каза усмихнато единият, — хайде ела за малко да решиш един спор.
Мъжете го наобиколиха и го поведоха със себе си. Брандон извика, засмян, през рамо на жена си:
— Веднага се връщам, мила.
Когато свещеникът вече не можеше да ги види, двамата младежи спряха. Единият извади от джоба шишенце, отвори го и вдигна тост за Брандон. Хедър не можа да не се засмее, когато видя как приятелите на мъжа й го удрят с енергични жестове по раменете. Личеше, че не липсват и високи възгласи. Вече се съмняваше дали проблемът, който трябвало да реши е чак толкова сериозен.
Постоя за миг в нерешителност, наблюдавайки как жените наоколо й се събират постепенно на по-малки и по-големи групи. Почувствува се доста самотна сред това мнозинство, в което нямаше нито едно познато лице. Вниманието й бе привлечено от много елегантно облечена възрастна дама, която си търсеше, изглежда, местенце на завет пред църквата. Тя носеше елегантен чадър, но сигурно го използваше само като бастун. Слуга в ливрея побърза да й донесе малко столче. Тя седна и се огледа наоколо си. Зърна Хедър и енергично й закима да дойде при нея. Когато Хедър изпълни желанието й, старата дама тропна изведнъж с чадъра по земята и извика:
— Застанете сега така, детенце, та да мога да ви разгледам.
Хедър се подчини, малко объркана и понесе търпеливо продължителния критичен оглед.
— Великолепно! Вие сте изключително красива млада дама. Просто да ви завиди човек — добави тя със смях. — Сигурна съм, че сте дали на женската половина от населението в този край богата храна за приказки през следващите няколко седмици. Ако още не знаете коя съм — казвам се Абигейл Кларк, а вие, миличка?