Пленница на вятъра
- Автор: Гарланд Кит
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленница на вятъра». Краткое содержание книги:
— Била е отвлечена?
— Тя беше изключителна. — Гласът му стана обезпокоително дрезгав. — Омар я е видял на палубата и мигом разбрал, че беят трябва да я има. Нападнал кораба и я откраднал.
— Но това е варварство! Бедното момиче!
— Нима? Когато я намерих в харема, тя бе закръглена като прехранена котка и доволна и щастлива като всички жени, които съм познавал. У нея не бе останала никаква вярност нито към бившия й годеник, нито към Рамзи.
О! — Гласът й пресекна. Много добре можеше да си представи какво бе направила тази закръглена хубавица, когато Хоксмур е прекрачил прага на харема и я е взел в обятията си. Знаеше какво би направила самата тя. — Предполагам, че си бил изпратен, за да я отведеш. — В гласа й прозвуча язвителна нотка. — Учудвам се, че не си бил удостоен с рицарски сан за заслугите си.
— Едва не ме обесиха. Имаше малка засечка.
— Мога да си представя.
— Не е това, което си мислиш. Тъй като охраната на харема бе поверена на Омар, двамата с Рамзи влязоха в схватка. Рамзи предложи да го екзекутират. Беят се съгласи.
Доминик преглътна.
— Трябва да е била нещо наистина изключително, за да подтикне мъжете към подобна лудост.
— Рамзи бе обсебен от нея, но още повече бе обсебен от възможността да премахне всички пречки, заплашващи влиянието му върху бея. Когато аз я освободих, Рамзи насочи отмъстителността си към Омар.
— Но ти си спасил Омар, рискувайки живота си за мъж, когото почти не си познавал.
Хоксмур не отговори веднага.
— Той проявяваше голяма търпимост към мен.
— Предполагам, че заради свободата на перлата на един харем много мъже биха рискували живота си. Не се съмнявам, че момичето се е влюбило в теб.
— Нещо такова.
— Е, истинско чудо е, че не си бил кастриран от адмиралтейството, когато най-накрая си я завел на кораба на баща й.
— Според тях имаше много добри основания да ме обесят на нока на рейката. Коремът й бе доста наедрял.
Доминик почувства как се смразява,
— Била е бременна?!
— Аз нито веднъж не съм спал с нея.
— Не съм те питала.
— Тъй ли? Аз пък си помислих, че ме попита.
Страните на Доминик пламнаха.
— Изобщо не ме интересува дали си спал с нея или не си! Наистина не ме е грижа. — Но тя му повярва или поне част от нея отчаяно искаше да му повярва.
— За теб е много лесно да мислиш най-лошото за мен.
— Репутацията на един мъж говори по-красноречиво от всякакви думи.
— Започнах да осъзнавам колко потискаща може да бъде. — Думите му увиснаха горчиво във въздуха.
— Значи си избегнал бесилото?
— Дамата в крайна сметка реши, че не заслужавам да умра заради нещо, което не съм извършил.
— Колко благородно от нейна страна. — Мисълта, че Хоксмур може да умре, би тласнала много жени към благородни действия. — Откриха ли виновника?
— Накрая го откриха. Стана ясно, че тя е забременяла от първия помощник на баща си още преди да бъде отвлечена. Цялата история предизвика голям скандал в Лондон, особено след като баща й я накара да се омъжи за младежа.
— Значи ти си бил герой.
— Моята роля бе доста преувеличена от адмиралтейството.
Доминик отново усети под привидната твърдост нотка на съжаление в гласа му, сякаш идеята да бъде герой никак не му допада.
— Сигурно си получил някакво доказателство за тяхната благодарност.
— Вече имах друга спешна работа.
— Заминал си, без да могат да ти благодарят.
— Честно да си призная, не съм се замислял много за тяхната благодарност.
— Разбирам. — Доминик усети как пулсът й се учести, сякаш току-що бе направила важно откритие. — Естествено, това, че си заминал, без да ги известиш, е било с цел да им покажеш тъмната си страна. Добре замислено, Хоксмур. Сега вече ми стана съвсем ясно. Репутацията, която си спечелил — тази, която намираш за толкова потискаща — смятам, че се чувстваш много по-удобно с нея, отколкото с тази на герой. Сигурна съм, че се криеш зад лошата си слава. Нарочно позволяваш на най-скандалните и неверни слухове да процъфтяват и правиш всичко възможно, за да прикриеш доброто в себе си. Обзалагам се, че нищо не би ти било по-неприятно, отколкото да позволиш на света да зърне и една частица от теб, която ще те покаже като честен и достоен мъж.