Очите на любовта
- Автор: Дейвис Маги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Очите на любовта». Краткое содержание книги:
Кралят махна на рицаря да му налее вино.
— Омагьосала го е? Как по-точно? Момичето е в манастира още от пролетта.
Тамплиерът се огледа неловко, докато подготвяше отговора си. Не се бе излъгал: кралят беше в ужасно настроение.
— Имаме основания да предполагаме, че страшното е станало точно там, милорд — заговори той. — Задачата на сър Асгард е била да отведе момичето в манастира и той я е изпълнил. Оттогава обаче е занемарил задълженията си, които изпълняваше с достойно за възхищение усърдие, и се е загубил някъде по кривите пътеки на сатаната. Известно ни е, че сър Асгард се е отрекъл от клетвата си и се е присъединил към банда скитници и крадци, известни като египтяни, които върлуват в дивите шотландски планини и водят нечист живот. Казват, че младата вещица призовала тези дяволи точно когато той се сбогувал с нея пред манастира, и той трябвало да замине с тях. Надявам се, разбирате колко сме загрижени за бедния Дьо ла Герш, Ваше величество — завърши той.
Кралят беше оставил чашата с вино и го гледаше недоверчиво.
— Наистина ли ми говорите за Дьо ла Герш, безстрашния, безпогрешен рицар? Възможно ли е той да се е присъединил към банда цигани? — Когато тамплиерът кимна, кралят се обърна към Лондонския епископ: — Вярно ли е това, Джилбърт? Вярвате ли, че момичето е в състояние да омагьоса Дьо ла Герш така, че да загуби ума си?
Епископът се покашля.
— Носят се разни слухове, сир, но момичето, за което говорим, се намира зад стените на манастира и не е излизало оттам. Освен това в момента цяла Англия се вълнува от новите закони за магьосничеството.
— Какви закони? Защо не знам нищо за това? — Лицето на краля потъмня. — Какво общо имат те с нашата вещица?
Тамплиерът направи крачка напред, но епископът го изпревари.
— Твърдят, че момичето е прорицателка, сир — обясни бързо той. — И че е в състояние да парализира човешката воля с магическата си сила.
Джилбърт Фолиот знаеше отдавна за срещата на краля с момичето. Тя беше съобщила на Хенри за смъртта на сина му и беше предизвикала силно сътресение.
— Ако Ваше величество прояви добра воля и ни предостави момичето — добави тамплиерът, — ние ще я отведем в Париж, където майсторите ни ще я разпитат, както само те умеят, и веднъж завинаги ще установят колко истина има в слуховете. Във връзка с това разпратихме по цялата страна тамплиери, които да намерят Асгард дьо ла Герш и да му заповядат да се върне. Позволявам си да ви съобщя, че великият майстор на ордена е убеден в послушанието на нашия брат Дьо ла Герш, но счита за необходимо условие първо да изведем мадмоазел Едайн от манастира „Сен Сюлпис“, където пребивава незаконно, и да я откараме в Париж.
— Какво значи „пребивава незаконно“? — Кралят се намръщи заплашително. Изразът на лицето му издаде, че не позволява на тамплиерите да решават кое е законно и кое не в границите на кралството му. — Значи твърдите, че убежището, което ще й предложите вие, е законно? Правилно ли ви разбрах? Че имате право да я отведете в Париж, където ще я съдите и ще я пратите на кладата? — Когато тамплиерът се вцепени, кралят продължи безмилостно: — Сигурно ще й пратите за компания благородния Дьо ла Герш? Онова, което вършите, няма нищо общо с християнската любов към ближния и с божията милост, сър Жерве.
Тамплиерът хвърли бърз поглед към епископа, но веднага разбра, че не можеше да очаква помощ от него.
— Ваше величество, аз… беше ми казано, че магьосничеството идва от дявола и може да бъде простено само от бога — заекна той. — Естествено разпитването и осъждането на момичето ще се осъществят под най-строга тайна, както е обичайно в нашия орден.
Острите, пронизващи очи на Хенри се впиха в лицето му и тамплиерът се почувства още по-зле. Цяла Европа знаеше, че английският крал не обича могъщите водачи на тамплиерите, които протягаха пипалата си навсякъде и нито църквата, нито монарсите се осмеляваха да им попречат.
От друга страна, кралят съзнаваше, че ако не предаде момичето и Дьо ла Герш на тамплиерите, ги излага на опасност да паднат в ръцете на Джилбърт Фолиот и другите английски епископи, които вероятно им готвеха същата съдба. Тамплиерите бяха подсигурили позициите си в Англия с щедри дарения на държавната хазна. Да отхвърли молбата на най-големите кредитори на кралството си — това беше смела стъпка. Въпреки трудното си положение обаче, той се наслаждаваше на дилемата на тамплиерите, които очевидно бяха много засегнати от отстъпничеството на един от най-видните си братя. Такива неща не се случваха често. Ситуацията беше безкрайно неприятна за ордена.