Смъртта е моят занаят
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Джак Макавой #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта е моят занаят». Краткое содержание книги:
Това разследване на репортера е на път да се превърне в неговия най-голям успех, но има една малка подробност: убиецът с псевдоним „Поета“ изглежда вече знае, че Джак е по петите му…
Грейсън се извърна към тялото, видя, че още не бяха започнали да го приготвят, и погледна часовника си.
— Хей, къде е човекът? — запита. — Някой да отиде и да му каже, че сме свършили. Нали приключихте?
— Да — отвърна Томпсън.
— Вече трябва да го приготвяме.
— Детектив Грейсън — обади се Уолинг, — имаше ли някакъв по-особен случай, над който да е работил напоследък детектив Орсулак?
— Да, имаше едно дело. Случаят с малкия Хоакин. Осемгодишно момче, което бяха отвлекли миналия месец. Всичко, което намериха от него, беше главата му.
След споменаването на случая и неговата бруталност настъпи мълчание в залата, където приготвяха мъртвите за последния им път. До този момент изпитвах съмнение, че смъртта на Орсулак имаше връзка с останалите, но след като чух за жестокото убийство на момчето, изпитах непоколебима увереност и гняв, който вече бе станал толкова познат на гърчещите ми се вътрешности.
— Предполагам, че всички ще ходите на погребението? — запита Бакъс.
— Така е.
— Можем ли тогава да се срещнем по-късно? Бихме искали да видим и докладите за момчето Хоакин.
Разбраха се това да стане в девет часа сутринта в неделя в полицейското управление на Финикс. Грейсън очевидно чувстваше, че ако беше на своя почва, тогава би Могъл да претендира и той да вземе някакво участие. Аз обаче имах усещането, че хората от ФБР щяха просто да го прегазят и подминат като улична котка.
— И още нещо — намеси се Уолинг. — Видях отвън един телевизионен фургон.
— Да, те непрекъснато се навъртат наоколо, особено след като…
Той не довърши.
— Когато те какво?
— Ами някой взе, че изтърси по полицейската радиочестота, че чакаме хора от ФБР тук.
Рейчъл само простена и Грейсън кимна, сякаш го очакваше.
— Вижте, това трябва да се пази в абсолютна тайна — поясни тя. — Ако някой изрече само думичка от това което ви съобщихме до този момент, можем да махнем на сбогом на Поета. Никога няма да заловим този, който е направил това.
Тя кимна към трупа и няколко от ченгетата се извърнаха да се уверят, че е все още на мястото си. Погребалният агент току-що бе влязъл в стаята и повдигаше закачалката с последния костюм на Орсулак. Гледаше към събралите се детективи, в очакване да си тръгнат, за да остане сам с тялото.
— Тръгваме си, Джордж — каза Грейсън, — можеш да започваш.
— Кажете на медиите, че интересът на ФБР към случая е чисто рутинен и че вие продължавате разследването на предполагаемото убийство. Но се дръжте така, сякаш не сте сигурни в нищо.
Докато се връщахме към служебните коли на паркинга, млада жена с изрусена косати приближи с микрофон в ръка и запита:
— Какво търси днес ФБР тук?
Тя отмести микрофона и го поднесе към мен. Отворих уста, но нищо не излезе от нея. Нямах представа защо се беше спряла на мен, но после се досетих, че беше заради ризата с инициалите. Трите букви ФБР върху джоба ми очевидно я бяха уверили, че разговаря с представител на бюрото.
— Аз ще отговоря на въпроса ви — намеси се бързо Бакъс. — Дойдохме по молба на полицейското управление във Финикс, за да направим рутинен оглед на трупа и да изслушаме подробности по случая. По наше мнение ангажиментът ни свършва дотук и всички по-нататъшни въпроси трябва да бъдат отправяни към полицията. Нямаме повече коментари, благодаря ви.
— Но вие сте убедени, че детектив Орсулак е станал жертва на мръсна игра? — продължи да упорства репортерката.
— Съжалявам — отвърна Бакъс. — Както вече ви казах, отправяйте по-нататъшните си въпроси към полицията на Финикс.
— А вашето име е?
— Предпочитам да не намесвам името си, благодаря ви.
Той се шмугна покрай нея и се вмъкна в една от колите. Последвах Уолинг в другата. След няколко минути бяхме вече далеч и пътувахме към Финикс.
— Не си ли разтревожен? — запита ме тя.
— За какво?
— За правата ти върху историята?
— Тя си е моя. Надявам се тази журналистка да е като повечето телевизионни репортери.
— А те какви са?
— Без източници и без мозък в главите си. Ако е от тях, значи всичко е наред.
Оперативният отдел се помещаваше в сградата на федералния съд на Вашингтон Стрийт, само на няколко пресечки от полицейското управление, където щяхме да се срещнем с местните хора на следващия ден. Докато следвахме Майз и Матушак по лъснатия коридор до една зала за конференции, усетих нетърпението на Рейчъл и си помислих, че знам каква е причината. След като бе пътувала с мен, тя не бе успяла да чуе доклада, изнесен от Томпсън в другата кола на Бакъс за това, което бе научил при огледа на тялото.