Вещици в чужбина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещици в чужбина». Краткое содержание книги:
В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.
Поне досега беше така…
Лейди Воленция д’Уреждач седна в розовата градина под високата кула и си издуха носа.
Чакаше повече от половин час и й беше писнало.
Надяваше се на романтична среща: той изглеждаше толкова приятен, сякаш нетърпелив и същевременно срамежлив. Вместо това главата й замалко не пострада, когато от мъглата с вик излетя една старица, възседнала метла и облечена, доколкото можа да види размазаната от скоростта й фигура, със собствената рокля на лейди Воленция. Ботушите й заораха в розите, преди траекторията на полета й да се отклони нагоре.
И някакъв отвратителен миризлив котарак не спираше да се отърква в краката й…
А вечерта бе почнала толкова обещаващо…
— ’драсти, ваше благородие.
Тя се озърна към храстите.
— Казвам се Казанунда — изрече изпълнен с надежда глас.
Лили Вихронрав се извърна при лекия звън на стъкло откъм вътрешността на огледалния й лабиринт.
Сбърчи вежди. Изтича по каменните плочи и отвори вратата към огледалния свят.
Не се чуваше друг звук, освен шумоленето на роклята й и лекото свистене на собственото й дишане. Тя се плъзна в пространството между огледалата. Безчислените й азове се вгледаха с одобрение в нея. Тя се поотпусна.
Тогава кракът й стъпи върху нещо. Тя сведе очи и видя падналата сред парченца счупено стъкло метла, която изглеждаше черна на лунната светлина.
Ужасеният й поглед се вдигна, за да срещне едно отражение.
То се втренчи в нея.
— Какво удоволствие има да си победител, ако победеният не е жив, за да знае, че е загубил?
Лилит отстъпи назад, отваряйки и затваряйки беззвучно уста.
Баба Вихронрав прекрачи празната рамка. Лили се вторачи покрай възкръсналата си сестра.
— Ти ми счупи огледалото!
— За това ли беше всичко, а? — рече Баба. — Игричка на царе и царици в някакъв прогизнал град? В служба на историите? Каква власт е това?
— Ти не разбираш… счупила си огледалото…
— Казват, че не било на хубаво — съгласи се Баба. — Но аз си помислих: какво са още седем години лош късмет?
Отраженията се пръскат едно след друго по цялата дължина на голямата спирала на огледалния свят, пропукването напредва по-бързо от скоростта на светлината…
— Трябва да счупиш и двете, за да си в безопасност… нарушила си равновесието…
— Ха! Аз ли? — Баба пристъпи напред, очите й — два сапфира от горчивина. — Мама така и не те напердаши, Лили Вихронрав, но аз ще го направя вместо нея. И не с магия, нито с главознание, нито с пръчка, каквато тате имаше, тъй де, и използваше доста често, доколкото си спомням, а с ръка. И не защото си била лоша. Не защото си си играла с историите. Всеки си има път, който да следва. А защото — и искам добре да разбереш това — след като ти си отиде, аз трябваше да бъда добрата. Ти ми отне цялото удоволствие. И няма как да те накарам да си платиш за това, Лили, но със сигурност ще се опитам…
— Но… аз… аз… аз съм добрата — промълви Лили с пребледняло от шока лице. — Аз съм добрата. Не мога да загубя. Аз съм кръстницата. Ти си злата вещица… и счупи огледалото…
… движейки се като комета, пукнатината в огледалата стига крайната си точка и тръгва обратно, ускорявайки скоростта си през безбройните светове…
— Трябва да ми помогнеш да сложа… отраженията трябва да се уравновесят… — слабо продума Лили, опирайки гръб в здравото огледало.
— Добра? Добра? Да хвърляш хората на историите? Да изкривяваш живота им? Това е добро, така ли? — извика Баба. — Искаш да кажеш, че дори не ти е доставяло удоволствие? Ако аз бях толкова лоша, колкото теб, щях да бъда доста по-ужасна. Щеше да ме бива повече, отколкото изобщо можеш да си представиш.
Тя замахна назад с ръка.
… пукнатината се върна към изходната си точка, носейки със себе си трепкащите отражения на всички огледала…
Очите й се разшириха.
Огледалото зад Лили Вихронрав се разби на парченца.
А на мястото му образът й се завъртя, усмихна се блажено и се пресегна през рамката, за да поеме Лили Вихронрав в ръцете си.
— Лили!
Всички огледала се пръснаха и върхът на кулата експлодира в хиляди малки парченца. Само за миг тя изглеждаше обвита в блестящ, вълшебен прашец.
Леля Ог и Маграт влетяха на покрива като ангели-отмъстители след известен период на божествена немарливост по отношение на качествения контрол.
И спряха.
На мястото на огледалния лабиринт имаше само зеещи рамки. Подът бе покрит с парченца стъкло, а върху тях лежеше фигура, облечена в бяло.
Леля избута Маграт зад себе си и внимателно тръгна по скриптящата настилка. Смушка фигурата с върха на ботуша си.