Съдбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съдбата на Шута». Краткое содержание книги:
Убиец, шпионин и майстор на Умението, Фицрицарин вече е твърдо установен в кралския двор в Бъкип. Заедно с принц Предан, наставника си Сенч и слабоумния, но надарен с огромен талант в Умението Шишко, Фиц се опитва да помогне за изпълняването на мисия, която би могла да осигури мира между Шестте херцогства и Външните острови и да спечели за Предан ръката на нарческа Елиания. Нарческата е поставила на принца немислима задача — да обезглави дракон, скован в ледовете на остров Аслевял. Но не всички кланове от Външните острови подкрепят опитите да се посегне на почитания им защитник. Дали зад искането на нарческата не се спотайват някакви тъмни сили? И може ли Фиц да разкрие загадките навреме, за да спаси съюза — и света?
Сложно, изпълнено с атмосфера приключение с множество изненади, печелившо съчетание от силни герои и пъстроцветни общности.
Не завиждах на Предан. Не можех да го посъветвам нищо. Настаних се на малката каменна стена, която ограждаше овощната градина. Разтърках бузи като човек, който е прекалил с пиенето и се опитва да се отърве от сърбежа по лицето си. Надявах се да ме помислят за пиян и да ме оставят на мира. Никак не ми се искаше да гледам как се мъчи Предан, но не можех да го оставя. Отпуснах рамене и обърнах глава, сякаш съм се загледал някъде в далечината, но без да преставам да го следя с крайчеца на окото си.
Предан направи опит.
— Може пък да уважавам нарческа Елиания твърде много, за да си взема онова, което не ми е предложила — рече той сковано. Усещах твърдата му решимост да не гледа гърдите й, докато произнасяше думите. Много добре си даваше сметка, че са голи и топли, съвсем близо до него, и това си казваше своето.
Не видя погледа на Елиания. Отговорът му изобщо не й хареса.
— Но не уважаваш мен, нали? — предизвикателно го попита малката нахалница.
— Не — кратко отвърна той.
— Значи няма проблем. Покажи дързостта си и ме целуни! — тържествуващо му заповяда Лестра. — И аз ще й кажа дали не пропуска нещо, което да си заслужава.
И за да го накара да действа, внезапно се наведе напред и доближи лице към неговото, а в същото време игривата й ръка полетя към слабините му.
— О, какво е това? — възкликна палаво, когато Предан скочи на крака с гневно възклицание. — Та той иска от теб нещо повече от целувка, Елиания! Виж само! Армия от един вече е опънала палатката си! Колко ли дълго ще продължава обсадата?
— Престани, Лестра! — изръмжа Елиания. Тя също беше скочила на крака. Бузите й бяха пламнали. Не гледаше Предан, а се мръщеше на противничката си. Голите й гърди се надигаха и спускаха гневно.
— Защо? Явно нямаш намерение да правиш нищо интересно с него. Защо да не го взема аз? По право би трябвало да е мой, също както по право аз трябваше да стана нарческа. И ще стана, след като те отведе като второстепенна жена в майчиния си дом.
Някои от момичетата ахнаха, но очите на Елиания само пламнаха още по-силно.
— Тази твоя лъжа вече е брадата, Лестра! Прабаба ти е била втората близначка. И двете акушерки са го потвърдили.
— Първата излязла от утробата невинаги означава най-стара, Елиания. Мнозина го казват. Прабаба ти е била болнава и слаба като коте. Моята е била здраво и силно дете. Твоята прабаба не е имала право да бъде нарческа, нито пък дъщеря й, внучката й или ти!
— Болнава? Как ли пък не! Защо ли тогава е все още жива, при това като Велика майка! Вземи си лъжата назад, Лестра, или ще ти я напъхам в гърлото.
Елиания говореше със студен и застрашителен глас. Чуваше се добре. Не бях единственият, който обърна глава към свадата. Когато Предан отвори уста да заговори, Елиания опря длан на гърдите му и го бутна назад. Момичетата образуваха кръг около двете съперници и принцът се озова извън него. Погледна към мен, сякаш търсеше помощ.
По-добре не се намесвай. Елиания ясно даде да се разбере, че не иска да го правиш.
Надявах се съветът ми да е добър. Докато се опитвах да съобщя положението на Сенч, видях Пиотре. Вероятно се бе спотайвал извън полезрението ми при ъгъла на сградата. Приближи се и ми каза небрежно:
— Не бива да се намесва.
Завъртях глава и го изгледах с мътен поглед.
— Кой?
Той ме изгледа спокойно.
— Твоят принц. Трябва да остави Елиания да се оправи с това. Това е женска работа и тя няма да приеме добре намесата му. Трябва да му го предадеш, ако можеш.
Пиотре казва да се държиш настрана. Остави Елиания да се оправя.
Какво? — смая се Предан.
Защо Пиотре разговаря с теб? — остро попита Сенч.
Не знам!
— Аз съм прост гвардеец, господине — рекох на Пиотре. — Не съм съветник на принца.
— Ти си негов телохранител — любезно каза Пиотре. — Или негов… как се казва на вашия език? Придружител? Какъвто съм и аз на Елиания. Добър си, но не и невидим. Виждал съм те как го следиш.
— Аз съм негов гвардеец. Трябва да го пазя — запротестирах, като леко завалях думите. Искаше ми се да се бях сетил да взема чаша вино. Миризмата на бъчва често е много убедителна.
Той вече не гледаше към мен. Обърнах се към възвишението. Зад нас от вратата на майчиния дом се чу вик и чух как навън излизат и други хора. Двете момичета се бяха вкопчили едно в друго. С видима лекота Лестра хвърли Елиания по гръб на земята. Дори от това разстояние чух как въздухът излиза от дробовете й. Пиотре изсумтя разочаровано и трепна, както прави опитен воин, когато гледа как се бие любимият му ученик. Лестра се хвърли върху Елиания, но по-малкото момиче внезапно вдигна колене към гърдите си и силно ритна противничката си в корема. Лестра полетя назад и падна тежко. Елиания се претърколи на колене и без да обръща внимание на чудесната си рокля и прическата си, се метна отгоре й. Всички мускули на врата и ръцете на Пиотре се стегнаха, но той не помръдна. Станах, за да виждам по-добре, и зяпнах, както правеха и други бъкипски гвардейци. Островитяните, които бяха излезли да наблюдават двубоя, гледаха с интерес, но не бяха напрегнати. Явно подобен бой между момичета или жени не беше изненада за тях.