Камъкът отвътре
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Вълкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъкът отвътре». Краткое содержание книги:
— Разбрах. Мислиш, че това е дело на Ханс Еберт?
Толонен изсумтя.
— Сигурен съм. Не само че редица документи носят инициалите му, но и цялата работа напомня на извратените му планове. И като казах това — смятам, че той е правил тези неща за Де Вор. Може би дори по инструкции на Де Вор. От документите, които открихме, се вижда, че са се готвели да ги изпратят на Марс.
— На Марс ли? — Ли Юан се изправи и бавно се приближи до прозореца. — Защо точно на Марс?
Толонен се извърна и погледна младия танг.
— Не съм много сигурен, чие хсия, но съм убеден, че това има нещо общо с онези „копия“, които пристигнаха от Марс по онова време.
— Разследването на баща ми не стигна доникъде.
— Може би. Но вероятно трябва да проверим отново. Този път по-внимателно. Може би трябва да изпратим Кар.
Ли Юан го погледна, после отново се загледа в огряната от слънцето градина.
— Може би.
Толонен се поколеба за миг, след това пак заговори:
— Има и нещо друго, чие хсия. Нещо, което го няма в доклада. Нещо, по което все още работим.
— И какво е то?
— Мозъкът. Не прилича на нищо, произвеждано някога от „ДженСин“. Като начало не е бил свързан с нищо подобно на гръбнак. Нито пък е трябвало да се помещава в череп. Нещо повече: много по-компактен е от нормалния човешки мозък, все едно е бил проектиран за нещо друго. Това ме навежда на мисълта, че е бил просто отделен компонент, а останалото са го правили другаде — може би на различни места из цяло Чун Куо.
— И според тебе са изпращали частите на Марс за сглобяване?
— Може би — старецът се намръщи и поклати глава. — Може би просто ме гони параноя, чие хсия. Може би всичко вече е мъртво като самия мозък. Може би сме го убили тогава, когато убихме Де Вор. Но не съм толкова сигурен. Фактът, че това е могло да бъде изработено, страшно ме тревожи. Например, ако пусне човек само няколко такива хей, може да причини много вреда. Никой няма да е в безопасност. Не и ако данните за това, как действат, са верни.
— И какво предлагаш?
— Да се срещнете с Ву Ши и Цу Ма и веднага да ги осведомите за това.
— Ами другите от Съвета?
Толонен поклати глава.
— Този път смятам, че трябва да знаят колкото се може по-малко хора. Без съмнение ще трябва да научи и майстор Нан. Но ако го научи и Ван Со-леян, кой го знае какво ще направи? Щом това е било направено някога, може да бъде създадено отново. И кой може да каже какво зло може да причини то в ръцете на братовчед ви?
— Така е — тихо отговори Ли Юан. — Ала тогава защо просто не унищожим цялата документация? Така без съмнение би било най-сигурно.
— Може би, чие хсия. Но можем ли да рискуваме? Можем ли да бъдем сигурни, че това са единствените записи на експериментите или има и други копия? Например на Марс? Или скрити на някое друго място?
Ли Юан сведе поглед.
— Значи трябва да живеем с това?
— Така излиза, чие хсия. Поне докато не бъдем сигурни.
— Сигурни? — Ли Юан се разсмя мрачно, припомнил си с изненада по-раншното си радостно настроение. Можеха ли някога да бъдат сигурни?
Старият Левър се обърна, обхванал здраво тъмнокосата къдрава глава с широките си длани с квадратни пръсти, и се усмихна.
— Е, какво ще кажеш?
Левър протегна отрязаната глава, сякаш я поднасяше на тримата мъже, застанали пред него, но те просто се намръщиха и нервно започнаха да си веят с ветрилата.
— Ама, Чарлз — обади се единият — висок, мрачен мъж на име Марли. — Това е гротескно! Какво е? „ДженСин“?
Левър поклати глава, но очите му продължаваха да се усмихват. Наслаждаваше се на безпокойството им.
— Изобщо не е. Истинска е. Или поне беше. Доколкото знам, има само три подобни глави, но тази е най-добрата. Погледнете я, колко добре е запазена.
Той я протегна към тях и те рязко се дръпнаха назад; отвращението, изписано на лицата им, беше толкова голямо, че изглеждаше почти комично.
Левър сви рамене, после завъртя главата в ръце и се втренчи в тъмните широки черти. Повдигна я леко и подуши черната гладка кожа.
— Красива е, нали? Това са роби. Наричали ги негри. Преди четири-пет века били доведени от Африка в Америка. Нашите праотци твърдят, че са наброявали хиляди. Разбира се, по-долно качество човеци. Веднага си личи. Но все пак човеци. Сами са се размножавали, не са били правени.