Пясъчните крале

Кочран отстъпи назад, притиснал корема си с ръце. Кабарайджан го последва и го промуши трети път, с цялата си ярост. Кочран падна.

Опита се да се изправи отново, но се отказа и остана да лежи по гръб на дъното. Кръвта шуртеше от зейналата рана.

Кабарайджан се върна при мотора и насочи лодката право към средата на канала. Минаха през останалите тунели и излязоха на ярката дневна светлина.

Кочран повече не помръдна и заговори само веднъж. Малко след като излязоха от мрачните тунели и се озоваха под следобедното слънце, погледна нагоре. Между пръстите му се стичаше кръв. Очите му бяха пълни със сълзи.

— Съжалявам, Мат — рече той. — Ужасно съжалявам.

— О, за бога! — викна му Кабарайджан с пресипнал глас. После изключи двигателя и се наведе към сандъка. Извади от аптечката бинт и превърза раната на Кочран.

Върна се при пулта и включи двигателя на максимална мощност. Лодката се понесе над разпенените вълни.

Но Кочран издъхна, преди да стигнат реката.

Кабарайджан спря лодката и я остави да се носи по течението. Заслуша се в звуците на Грото — в бълбукането на водата от изливащата се в езерото река, в песните на птиците, в плясъка на неуморните езерни скачачи. Остана да седи неподвижен чак до здрач, загледан замислено към реката.

Мислеше за утрешния ден и за дните след него. Утре трябваше да се върне в пещерата с вихроперлите. Мъртъвците би трябвало да са застинали неподвижно, след като се бе отдалечил, следователно можеше да ги използва отново. Там беше и един от екипа на Кочран. Може би щеше успее да събере тричленен екип, ако мъртвецът не се бе претърколил през борда и не се бе удавил.

И най-вече — там го чакаше онази огромна жила. Щеше да измъкне онова яйце от танцуваща мъгла и да го продаде — на добра цена. Пари. Трябваха му пари, за да продължи. После щеше да си поговори с другите. Щеше да ги убеди и тогава… На Бартлинг щеше да му се наложи да се изправи срещу нов противник. Кочран бе само първата жертва. Но не последната. Той щеше да разкаже на другите, че Бартлинг му е пратил човек с устройство за свръхконтрол и заради това е загинал Кочран. Това беше истината. Самата истина.

Кабарайджан се прибра късно, само с един мъртвец в лодката, необичайно спокоен и неподвижен труп. Неговите трупове винаги го следваха до канцеларията. Но тази нощ той отнесе трупа там на рамо.