Врагът сред нас
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Врагът сред нас». Краткое содержание книги:
Извършена е една от най-дръзките шпионски операции в историята…
Минното поле на международните интриги всеки момент ще се взриви.
И животът на милиони невинни граждани е подложен на смъртна опасност…
С рискована мисия на вражеска територия е натоварен топ агентът Мич Рап.
Ситуацията се усложнява, когато директорът на ЦРУ Айрини Кенеди е похитена, а на сцената се появява още един опасен играч, който може да провали всякакви планове.
Времето тече, а Мич Рап разполага само с 24 часа, за да предотврати катастрофа с немислими последици. Но той е готов, въпреки заповедите, да прекрачи границата на позволеното, за да изпълни своята задача…
Приключение, изпълнено с много енергия, напрежение и емоционален заряд, „Врагът сред нас“ показва на читателя какво може да се случи утре с нашия свят. А Винс Флин — тежката артилерия на политическия трилър, за пореден път доказва, че не може да пише нищо друго освен бестселъри.
— Няма проблем.
— Добре. Щом откриеш нещо, веднага ми се обади.
— Дадено.
Рап надникна в кабинета на Стилуел. Отвътре вонеше на цигарен дим. Шефът на централата работеше с осведомителите си и се опитваше да разбере къде е избягал местният шеф на полицията. Стилуел прекъсна човека, с когото говореше и го помоли да почака за малко.
— Какво има? — попита той Рап.
— Трябва ми видеокамера и гумени ръкавици. Също някакви наркотични вещества.
Стилуел му направи знак да изчака и отново вдигна слушалката до устата си.
— Фарис, ще трябва да ти се обадя по-късно. — Стилуел понечи да затвори, но очевидно мъжът от другата страна на линията имаше още за казване. — Да, ще има пари, много пари! — Погледна към Рап. — Колко?
— За шефа на полицията или за Айрини?
— За Айрини.
Без да трепне Рап отвърна:
— Един милион долара в брой и американско гражданство… И без да задава никакви въпроси.
Стилуел повтори думите му.
— Кажи му, че офертата важи само до полунощ — добави Мич. — И то само ако успеем да си я върнем.
Стилуел изслуша и отвърна в слушалката:
— Да, необлагаеми, Фарис, хубаво… каквото поискаш. Само разбери кой я е отвлякъл и къде се намира… Да, жена ти и децата ти могат да дойдат с теб. Ако ни помогнеш да си я върнем, Фарис, аз лично ще ти намеря къща и ще ти помогна да се нанесеш в нея. А сега върви да си свършиш работата. — Стилуел затвори слушалката преди онзи да е задал поредните си въпроси.
— Кой беше това? — попита Рап, докато оглеждаше дрехите, висящи на закачалката.
— Един от моите източници. Много е добър. Обича парите, а жена му иска да се преместят да живеят в Щатите. Така че е силно мотивиран.
— Прати му фотографиите на тримата пленници.
— Добра идея. — Стилуел погледна за адреса на електронната поща на Фарис, написа кратък текст и прикрепи към писмото снимките.
— Какви са тези неща? — Рап посочи дрехите.
Стилуел се усмихна.
— Това са моите религиозни одежди. Няма по-добър начин да сваляш жени.
— Шегуваш се.
— За свалянето на жени — да, но ще се изненадаш, като разбереш колко врати могат да отворят тези дрехи.
— Какво научи за шефа на полицията?
— Този скапан негодник сякаш е потънал вдън земя. Дано някой му пръсне главата с куршум.
— Първо бих искал да си поприказвам с него.
— Знаеш какво имам предвид.
— Да… Каква дрога имаш?
Със загрижено лице Стилуел попита:
— Ранен ли си?
— Не. Искам да размекна онези преди да се заема сериозно с тях.
Стилуел отвори едно от чекмеджетата и извади оттам връзка ключове. Стана и отвърна:
— Ела с мен.
Двамата излязоха от фургона, направо на яркото следобедно слънце. Пресякоха двора, заобикаляйки покрай сателитните чинии и другите антени. Там срещнаха Ридли, който говореше по мобилния си телефон. Ридли им направи знак да спрат и каза на човека, с когото говореше:
— Разбира се, че ще ти платя. Само ми прати проклетите фотографии.
Ридли прибра телефона в джоба си и се обърна към Рап с думите:
— Мич, знам, че президентът ти е дал картбланш, но искам да те предупредя за нещо.
Рап го заобиколи и продължи по пътя си. Ридли ги настигна и ги последва.
— Страхотно е, че президентът ти е дал зелена светлина, но и двамата знаем, че ако нещата свършат трагично, всички ни ще дадат на вълците. Щетите за Управлението ще са катастрофални.
— Роб, ако не си върнем Айрини жива, няма да ми пука кого ще хвърлят на вълците и кого не.
— Няма ли да ти пука, ако тази каша върне ЦРУ с двайсет години назад?
Докато Стилуел набираше кода на вратата на складовия фургон, Рап отвърна:
— Можем ли да пострадаме повече, отколкото сега, при тези идиоти?
— Можем, като измъчваш и осакатяваш пленници. Имаш ли представа какъв ще е ефектът върху обикновените граждани? Те ще си помислят, че сме изроди и злодеи, зверове.
— В момента аз съм звяр. Също като онези, които похитиха Айрини. Така се печели тази проклета война. Не с политици, журналисти и адвокати.
Стилуел отвори един малък хладилник и започна да чете етикетите върху шишенцата:
— Натриев пентонал, фенобарбитал, лизергинова киселина, диетиламид, хероин, „спийд“… какво ти трябва, всичко имаме.
— Дай на лъжеченгето натриев пентонал, а на другите двама — „спийд“.
— Дадено. — Стилуел взе по едно шишенце от двете и няколко спринцовки.
Ридли не се примиряваше:
— Мич, моля те, само не причинявай големи поразии. Хайде стига, не можеш да режеш оная работа на пленник. Ако това се разчуе, ще бъде много грозно.