Здрач
- Автор: Глуховский Дмитрий Алексеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Бежанска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Здрач». Краткое содержание книги:
И Ягониел не ме подведе — веднага хвана бика за рогата.
„За религиите на Мезоамерика са характерни представите за повтарящите се цикли на сътворение и разрушение. И ацтеките, и маите са били убедени, че Вселената вече е преминала през четири такива цикъла и сега се намира в петия, в който на Земята й е съдено да загине от земетресения.
Немалко копия са били счупени от съвременните учени при опитите им да изчислят точната дата на Армагедона на маите — и любопитството им може да бъде разбрано. По най-достоверни към днешна дата данни, изчислението ще изглежда по следния начин. Дължината на всеки от циклите на създаване и разрушение бяха тринайсет Бактуна — т.е. около 5200 години. И самият Армагедон, носещ смърт на израждащите се народи и на всички живи същества на Земята, трябва да настъпи в последния ден на тринайсетия Бактун.
Вярата на маите в цикличността на устройството на мирозданието е била абсолютна, също така, както и тяхната убеденост в неотвратимостта на бъдещия Апокалипсис. Напълно осланящи се на своите звездобройци и прорицатели, индианците от Мезоамерика са превърнали цялата история на своята цивилизация в един голям самоосъществяващ се хороскоп. Под диктата на астрологията се намира не само животът на представителите на племето, но и съдбата на цялата култура. Безусловната вяра в това, че светът е осъден на унищожение и че точната дата на неговия крах е достъпна за изчисляване от смъртните, станала такава една адска машина с часовников механизъм с обратно действие, заложена под цивилизацията на маите.
Тази вяра без съмнение давала на маите и ацтеките определени преимущества в сравнение с другите народи, а именно — време да се подготвят за Армагедона. И ако с класическите маи всичко е повече или по-малко ясно, то представите за края на света при ацтеките, а също и при толтеките и съответно, завоюваните и попаднали под тяхно влияние късни маи, все още трябва да се изясняват.
Работата е там, че народите от тези култури, също както и маите, са имали кръгов календар с петдесет и двегодишен цикъл. В него влизат три приети у маите системи за летоизчисление — основната на 260-дневна година («цолкин»), на 360-дневна («тун») и на 365-дневна («хааб»). Точно един път за петдесет и две години или ако искате — хааби — равняващи се на 73 цолкина, се затваряли и всичките три вида седмици — деветдневна, тринайсетдневна и двайсетдневна. С една дума, кръгът се завъртал до края, след което отчитането започвало отначало. Точно през последните дни на този голям петдесет и двегодишен цикъл при ацтеките и толтеките настъпвал периодът на очистването и подготовката за вероятния Армагедон. Тези обичаи и традиции са доста интересни и могат да се окажат полезни и досега.
И така, през последните пет дни от големия цикъл светът замирал на ръба на бездната. По онова време малко хора доживявали до повече от шейсет години, затова в паметта на почти всички индианци, които имали нещастието да сварят тези прокълнати дни, това ставало за първи път. Обаче те по най-стриктен начин възпроизвеждали всички установени от предците им ритуали, защото за всеки от тях заплахата от края на света е била напълно реална и нещо повече — напълно възможна.
В преддверието на Апокалипсиса светът се изпълвал със зли духове. Те излизали от горите, просмуквали се през цепнатините в земята, въздигайки се на повърхността от мрачните дълбини, изплували от дъното на реки и езера. Те можели да остават невидими или да приемат както човешки, така и животински образ. Срещата със скитащите на воля демони предвещавала за беззащитните хора урочасване, продължителни болести и даже смърт.
За да се предпазят от духовете, индианците за пет дълги дни превръщали своите селца и градове в своеобразни астрални крепости. Всички жители се скривали в къщите си и по никакъв повод не ги напускали в течение на всичките пет дни, при това специалната забрана се отнасяла дори за децата и бременните жени. Навън излизали само опитните войни, въоръжени с особени магически копия, на които е врачувано против демони. Те на смени бранели своите градчета, като обикаляли из улиците денем и нощем, подплашвайки бесовете. В самото начало на този странен период се изисквало да се загасят всички огньове, тъй като светлината и топлината на пламъците можели да привлекат духовете. Трябвало непременно да се изпочупят всички съдове в къщата. Всичките пет дни се изисквало да се прекарат в приготовления за края на света, в страх, в смирение и в молитви.