Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Родени за ченгета
Родени за ченгета - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Родени за ченгета

Электронная книга - «Родени за ченгета». Краткое содержание книги:

Мейс Пери работи във вашингтонската полиция. Тя е избрала тази професия още като дете, след убийството на баща й. При една акция срещу наркопласьори Мейс е отвлечена. Престъпниците инсценират участието й във въоръжен грабеж под въздействието на метадон. Никой не може да я спаси от затвора, дори по-голямата й сестра Елизабет, която е началник на полицейския участък.
1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 163
Перейти на страницу:

— Пожарната е на две крачки оттук, въпросът е да оцелеем през следващите няколко минути — задъхано каза тя.

— Къде отиваме?

— На четвъртия етаж.

Излязоха на аварийното стълбище и се спуснаха на долната площадка. След секунда се озоваха на мястото, на което Мейс беше парализирала Капитана.

— Ще се скрием тук.

— Няма ли да извикаме полиция? Аз имам джиесем.

— Добре, извикай ги — кимна след миг колебание тя.

Рой набра 911.

— Няма обхват, по дяволите! — изръмжа той и хукна към противоположния край на помещението.

— Бързо! — прошепна тя. — Оглеждай се и за някакво оръжие!

— Какво оръжие, за бога? С отвертки ли ще се изправим срещу пистолетите им?

Погледът на Мейс попадна на дългата верига, която лежеше на пода. Тя я грабна и бързо я уви около китката си.

— Това ще свърши работа.

— Чакай малко! Когато се появят пожарникарите, ще ни открият и сестра ти ще разбере, че сме били тук.

— Нямам намерение да ги чакаме.

— Но…

— Ако до една минута лошите не се появят през онази врата, значи алармата ги е уплашила. А ние с теб ще се изпарим още преди пристигането на пожарникарите.

— Не бих действал точно по този начин…

— Не ме ядосвай, Рой! Не виждаш ли, че държа петкилограмова верига?

Шейсет секунди по-късно прозвуча вой на сирени, който бързо се усилваше. Мейс захвърли веригата, отвори вратата и се затича надолу по стълбите. Рой я последва. Изскочиха във фоайето и хлътнаха в кабината на асансьора за гаража миг преди пожарникарите да нахлуят през централния вход. Забравили за паркирания долу „Маркиз“, двамата хукнаха към изхода и бързо свърнаха зад ъгъла.

— А сега какво? — задъхано попита Рой, след като преминаха на бърз ход.

— Имаш ли време за едно кафе? — погледна часовника си тя.

— Какво кафе, за бога? Току-що се опитаха да ни убият, а ти си мислиш за стимуланти!

— Да, и то в точно определено заведение. Имам предвид „Симпсънс“ в Джорджтаун, където в петък е вечеряла Толивър.

— Е, добре.

— А после ще проникнем в къщата й.

— Мили боже!

69

По-късно същата нощ Дон Хоуп и Карл Райгър крачеха по дълъг коридор няколко етажа под земята, облицован със специален материал, който не позволяваше електронно наблюдение. А сградата беше една от най-сигурните в страната, по-обезопасена дори от командния център на ЦРУ във Вирджиния и щабквартирата на Агенцията за национална сигурност в Мериленд.

Спряха пред тежка метална врата и напрегнато се спогледаха. Хидравликата изпъшка и вратата се плъзна встрани. Прекрачиха прага. Металният портал автоматично се затвори след тях.

Седнаха на двата стола, поставени пред бюрото. Джарвис Бърнс отлепи поглед от компютърния екран и бавно вдигна глава. После свали очилата и ги остави пред себе си. Ръката му машинално се плъзна надолу и започна да масажира бедрото. Райгър понечи да каже нещо, но той поклати глава и изпусна дълбока въздишка. Новодошлите си размениха тревожни погледи. Дълбоките въздишки бяха лош знак.

— Интересен развой на събитията. За съжаление неприятен. Нещата стават все по-сложни.

Всяко от кратките изречения прозвуча рязко, като къс откос от карабина МР5.

— Разрешавате ли да говоря откровено? — попита Хоуп.

— Разбира се.

— Срещнахме се с шефката на полицията. Подадохме й информацията както наредихте, внушавайки й, че източникът е директор Донъли. Тя повярва на версията за местни терористи и ви е задължена. По мое мнение сестрата и адвокатът не са проблем поне засега.

Бърнс се облегна, направи палатка с пръстите си и спря поглед на двамата мъже пред себе си.

— На какво се основава това мнение? — попита той. — Може би на провалите ви?

— Не сме се провалили.

— Наистина ли? Ами „Трябва да се фокусираме върху А-“? Проникнахме в компютъра на Толивър. Вие знаехте за имейла до Кингман, но го оставихте. Спокойно можехте да го изтриете още преди да бъде прочетен.

— Не го направихме, защото изглеждаше съвсем невинно — отговори Райгър. — Решихме, че го е изпратила по погрешка, неволно натискайки клавиша. Имейлът дори не беше завършен.

— Напротив. Бил е достатъчно завършен, след като те откриха смисъла му преди вас. Стигнаха до Уоткинс и отидоха в апартамента му, където завариха един от моите хора. В резултат му се наложи да импровизира светкавично.

1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)