Цезар (Част I: Завоевател и заговорници)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Цезар (Част I: Завоевател и заговорници)». Краткое содержание книги:
От робите свидетели имаше твърде малко и нито един от Милоновите. През първия ден свидетели на обвинението бяха братовчедът на Атик, Помпоний, и Гай Кавсиний Скола — приятелите на Клодий, придружавали го в деня на убийството. Марк Марцел провеждаше разпита от страна на защитата и се справи блестящо. Когато пристъпи към изслушването на Скола, някои от членовете на бандите на Клелий започнаха да вдигат шум, което попречи на съда да чуе отговорите му. Помпей отсъстваше — беше в другия край на форума и решаваше финансови спорове на портала на държавната хазна. Ахенобарб му изпрати нота с оплакване, че така не можело да се води дело, и прекрати заседанието.
— Отвратително! — рече Цицерон на Теренция, щом се прибра. — Искрено се надявам Великия да направи нещо по този въпрос.
— Сигурна съм, че ще се погрижи — отвърна разсеяно тя; други неща занимаваха ума й. — Тулия е решена, Марк. Ще се разведе с Красип незабавно.
— О, защо всички злини ми се струпват наведнъж? За преговори с Нерон и дума не може да става, докато не завърши делото! А задължително трябва да говоря с него, защото чух, че имал намерение да се ожени за една от Клавдиите Пулхери.
— Всяко нещо с времето си — съгласи се Теренция подозрително лесно. — Не вярвам Тулия да се съгласи на друг брак след този. Пък и не мисля, че Нерон й допада.
Цицерон я изгледа на кръв:
— Ще прави каквото й кажа!
— Ще направи каквото иска тя! — заяви Теренция, вече не толкова доброжелателно. — Тя вече не е на осемнайсет, Цицероне. На двайсет и пет е. Не можеш повече да я хвърляш в измислени бракове без любов, предназначени само да задоволят амбициите ти!
— Сега — заяви Цицерон, преди да се оттегли в кабинета си, без да вечеря — отивам да пиша речта си в защита на Милон!
Всъщност ерудираният професионален адвокат рядко отделяше толкова време на някоя защитна реч, колкото на тази за Милон. Дори черновата му се доближаваше до най-големите му шедьоври. Налагаше се, тъй като всички останали членове на защитата бяха решили да отстъпят своето време за изказване на него. Следователно върху него падаше отговорността да убеди съдебните заседатели да гласуват с „абсолво“ — невинен. Той се труди няколко часа в доста приятна обстановка, взимайки си от чинията с маслини, яйца и пълнени краставици, след това, доволен от работата си, си легна.
А на следващия ден, когато отиде на форума, откри, че Помпей се е справил ефикасно (макар и лоста радикално) с проблема. Мястото в долната част на форума, където заседаваше съдът на Ахенобарб, бе оградено с кордон от войници, а зад тях други постоянно патрулираха. Нямаше и следа от уличен хулиган. „Прекрасно!“ — помисли си с облекчение Цицерон. Делото можеше да продължи в пълен мир и спокойствие. Да видим сега как Марк Марцел ще разпъне Скола!
Ако Марк Марцел не разпъна Скола, той определено изкриви показанията му в полза на защитата. В продължение на три дни свидетелите бяха подложени на свиреп кръстосан разпит; на четвъртия дадоха клетва за истинността на показанията си, сетне съдът стана свидетел на надписването на имената на осемдесет и единия сенатори, конници и трибуни аерарии. Включително това на Марк Порции Катон, който работеше за защитата, но също потенциален съдебен заседател.
Речта на Цицерон беше безупречна — малко бяха по-сполучливите му пледоарии. Защото рядко колегите му адвокати отстъпваха толкова щедро времето си за изказване. На следващия ден обвинението щеше да разполага с два часа, защитата — с три. Цели три часа само за него! О, какво ли не може да направи човек за толкова време! Цицерон очакваше с огромно нетърпение часа на ораторския си триумф.
Връщането у дома на един бивш консул като Цицерон винаги се превръщаше в малък парад. Клиентите му се събираха на тълпа; двама-трима души, колекциониращи мъдрите му мисли, стояха с готови восъчни плочки, ако случайно изкаже някоя сентенция; обожателите се тълпяха, разговаряха, споделяха предположения за онова, което щеше да каже на другата сутрин. Той се подсмихваше, проправи си път сред множеството, опита се да измисли някое остроумие, което да накара двамата или трима писарушки да започнат трескаво да драскат по восъчните си плочки. Не особено подходящ момент за предаване на лично послание. И въпреки това, когато Цицерон тръгна (малко запъхтян) по Весталските стълби, някой пъхна листче в ръката му. Колко странно! Макар че защо не вдигна бележката и не я прочете веднага, самият той не можа да си обясни. Имаше някакво предчувствие.