Краят на кръга

Ако се притесняваш за мен, то нямаш никакви основания. Те не са ми направили нищо. Може би бих могла да обясня, когато всичко това приключи. Не знам. Може би не. Но всичко има своето обяснение.

Ако само можехме да избягаме! Ти и аз! На някой самотен остров. Където никой няма да може да ни тормози.

Аз, разбира се, трябваше да се досетя. Трябваше да се досетя какво ще се случи. Но съм така упорита, така опърничава, толкова обзета от решителността да следвам собствения си път. Ако татко кажеше: «Облечи си червената рокля, в нея си така хубава», то аз си слагах сивите панталони и розовата блуза. Ако татко кажеше: «Това момче не е за теб», то аз му вземах здравето от секс. Казвам секс, не любов. С теб правех любов, Бьорн.

Разбираш ли изобщо нещо от това, което се опитвам да кажа? Дори и аз самата не знам какво имам предвид. Освен това, че не искам да ме мразиш.

Просто ме забрави! Забрави, че някога си срещнал едно глупаво момиче, което се е казвало Даян! Забрави, че може би си смятал, че е сладичка! Забрави, че тя се влюби в теб! Погледни, това е като една гума, изтрий я от спомените си и от живота си!“