Завръщането на нинджата (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на нинджата (Част II)». Краткое содержание книги:
Босът на американската мафия Доминик Голдони е убит по тайнствен, почти ритуален начин. Лю Кроукър — бивш полицай и най-добрият приятел на Линеър, получава покана да се върне на работа и да се заеме с разследването, което отива далеч отвъд обикновената гангстерска война…
Този роман предлага вълнуващи преживявания, авторът е отличен познавач на източната психика, действието е наситено с приключения, сложни интриги и любов…
— Моля?
— Нищо, нищо — разтърка челото си Кроукър. — Просто му предайте това съобщение…
— Да, сър. Ще го предам на Нанги-сан веднага след като излезе от съвещанието и…
Но Кроукър побърза да прекъсне връзката. Стана и пристъпи към Маргарет, тялото й се разтърси от докосването му.
— Усещам присъствието му — прошепна тя. — Сякаш е тук, в стаята… — извърна глава към него, луминесцентната светлина се отрази в очите й: — Не, не… Прегърни ме, притисни ме здраво до себе си! Не зная дали ми е горещо или студено… — отпусна глава на рамото му и проплака: — Той е вътре в мен, Лю! Има само един начин да го изтръгна оттам…
По платното просъскаха гумите на такси, иззад ъгъла изскочи влюбена двойка. Привели рамене срещу вятъра, мъжът и жената забързаха към входа на хотела. Появи се полицейска кола с включена червена лампа, но без сирена. Микроскопични прашинки блеснаха във въздуха като алени пламъчета, после изчезнаха.
— Трябва да го видя отново!
От квадратните, покрити с метални решетки дупки в тротоара се извисяваха стволовете на стройни чинари, голите им, наподобяващи нокти клони тъжно напомняха за едно отдавна отминало лято. Той ги гледаше с напрегнато внимание, вероятно защото не искаше да чуе думите, които щяха да последват…
— Мисля да приема плана на Лилехамър… Ще приема ролята… Ние с теб ще се превърнем в примамка и ловец, който дебне край нея…
Ръцете му доловиха потръпването на тялото й.
— Бих желал да помислиш още веднъж — рече.
— Нищо няма да се промени, Лю — въздъхна тя. — Станалото — станало… Връзката между Робърт и мен не може да бъде разкъсана по друг начин.
— Той ще знае за твоето идване, поне това стана ясно от думите на Фейт… Но аз не мога да си представя какво ще стане, когато те види…
— Ти ще го убиеш.
— Задачата ми е да го заловя.
Главата й се поклати в знак на отрицание.
— Не, ще го убиеш. Или той ще убие теб… — обърна се в прегръдката му, лицето й се приближи до неговото: — Това са двете единствени възможности.
Той напрегнато я погледна, сякаш искаше да надникне дълбоко в душата й.
— Животът е доста по-сложен…
— Не този път. Не с него.
Той прие преценката й. Изцяло и безрезервно, както беше приел и двойственото й отношение към До Дук.
— Утре заминаваме за Япония, там всичко ще се изясни…
Тишината се нарушаваше само от тихото бучене на хотелското отопление. Черчевето на прозореца потропна, вероятно от вятъра, тялото й се стегна в прегръдката му, главата й светкавично се завъртя. После от устата й се откъсна лека въздишка. На облекчение или на разочарование, запита се Кроукър.
— Я кажи защо прие помощта на втората ми майка? — вдигна глава тя.
— Нали ти искаше това?
— Наистина е така, но за мен е важно да зная какви бяха твоите мотиви да я приемеш.
На метър под прозореца плющяха разноцветни знамена. Символи на власт и влияние, търсещи нещо необяснимо в нощния мрак.
— Страхувам се, че не мога да ти дам рационален отговор — въздъхна Кроукър. — В момента имам чувството, че не мога да се доверявам на никого и това е всичко… Предчувствието, че Лилехамър ме лъже, или поне ми спестява част от истината, вече се превърна в твърда увереност. Вече ти казах, че нито за миг не повярвах в необходимостта да наеме за изпълнението на задачата човек извън службите за сигурност… Не ми се вярва никой с неговия пост и влияние да остане без доверени и опитни оперативни работници… Никак не ми се вярва.
— А повярва на моята втора майка, така ли?
— Да, на това, което ми каза…
— Но?
Той се усмихна в мрака, доволен от изострената й чувствителност.
— Наистина има едно „но“… Няма да се изненадам, ако се окаже, че и тя преследва определени цели в тази игра…
— Всъщност защо трябва да гоним До Дук? Защо просто не си тръгнем, зарязвайки и него, и Лилехамър, и мащехата ми?
Очите й изпитателно се забиха в лицето му. Това не бяха очи на омъжена жена. Благословен ще е този, който завладее сърцето й, помисли си Кроукър.
— Причините са толкова много, че не бих се наел да ги изброявам — каза на глас той. — Приех предложението на Лилехамър с ясното съзнание, че историята съвсем не е такава, каквато ми беше представена. Но той правилно беше предположил, че съм отегчен до смърт от живота на наемен лодкар. Бях започнал да омеквам, пиех прекалено много. Трябваше ми промяна. — Долавяше дишането й в мрака, тихо и равномерно като на хищен звяр в джунглата. — Лилехамър успя да ме заинтригува. Със себе си и с убийството на Доминик. Интересуваше ме не толкова личността на убития, колкото начинът, по който беше извършено престъплението. Изгарях от желание да реша целия ребус: кой и защо е убил брат ти, кой е самият Лилехамър и защо е толкова нетърпелив да пипне До Дук… После, точно както ти предвиди, балонът започна да се надува… — около косата й се появи ослепителен ореол, в следващия миг фаровете на колата отвън отминаха, лицето й отново потъна в мрак. — Накрая оставаш ти… Бих могъл да обърна гръб на всичко, въпреки причините, които току-що изброих. Но ти не можеш да сториш това, следователно не мога и аз…