Опасно богатство
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Грозева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Опасно богатство». Краткое содержание книги:
— Променила си стаята, лельо — напълно излишно отбеляза очевидното той.
Клемънтайн обясни:
— Всичко е от новия магазин на Уилям Морис на „Оксфорд стрийт“. Това е последната мода.
Огъста добави:
— Обаче трябва да сменя килима. Цветът не е подходящ.
Хю си припомни и това: Огъста никога не бе доволна, никога не й стигаше.
По-голямата част от семейството бе тук. Всички бяха любопитни относно Хю и това бе съвсем естествено. Той бе заминал опозорен и вероятно бяха смятали, че никога няма да го видят отново, но го бяха подценили. Сега се бе завърнал, и то като герой и победител, затова всички изгаряха от нетърпение да го видят отново.
Първият човек, чиято ръка стисна, бе на братовчед му Едуард. Той бе на двайсет и девет, но изглеждаше по-възрастен, защото вече бе започнал да наедрява, а лицето му на чревоугодник лъщеше от издайническа руменина.
— Е, значи се върна — бяха думите му.
Опита се да се усмихне, но успя единствено да изкриви устни в презрителна гримаса. Хю не можеше да го обвинява. Хората винаги сравняваха двамата братовчеди. Сега собственият му успех привличаше вниманието към липсата на постижения на Едуард в банката.
До Едуард бе застанал Мики Миранда. Той все още бе красив и се обличаше с вкус. Всъщност, изглеждаше дори по-самоуверен и самодоволен.
Хю се обърна към него.
— Здрасти, Миранда. Още ли работиш за посланика на Кордоба?
— Аз съм посланикът на Кордоба.
Хю не бе особено изненадан.
Зарадва се, когато видя старата си приятелка Рейчъл Бодуин.
— Здрасти, Рейчъл, как си? — погледна я.
Рейчъл никога не се бе отличавала с особена красота, но сега се превръщаше в привлекателна жена, осъзна той. Ъгловатите й черти и близо разположените очи, които преди шест години му се бяха стрували обикновени, сега бяха неочаквано интригуващи.
— С какво си запълваш времето напоследък?
— Водя кампания за реформиране на закона за собствеността на жените — отвърна му. После се усмихна и добави: — За голям срам на родителите ми, които биха предпочели да проведа кампания за откриване на съпруг.
Хю си припомни и друго — че винаги бе стряскала с откровеността си. Той лично смяташе това й качество за интересно, но подозираше, че много от подходящите кандидати ще се подразнят от него. По принцип мъжете предпочитаха срамежливи и не прекалено умни жени.
Докато водеха неангажиращ разговор, той се зачуди дали Огъста все още иска да го сватоса с Рейчъл. Това нямаше кой знае какво значение: единственият мъж, към когото Рейчъл някога бе проявявала истински интерес, бе Мики Миранда. Дори сега тя се стараеше да включи Мики в разговора си с Хю. Той така и не бе разбрал защо момичетата смятат Мики за неустоим, но Рейчъл го озадачаваше повече и от останалите. Тя бе достатъчно интелигентна, за да осъзнава, че Мики е просто един мазен негодник. В действителност обаче тази му черта сякаш му придаваше още по-голямо очарование.
Продължи нататък и се здрависа с Младия Уилям и съпругата му. Биатрис го поздрави сърдечно и Хю реши, че Огъста няма такова влияние върху нея, както върху останалите жени от семейството.
Хастед ги прекъсна, за да подаде на Хю някакъв плик.
— Пристигна току-що по куриер — обясни той.
В плика имаше бележка. Според Хю почеркът принадлежеше на секретарка.
Пикадили №123
Западен Лондон
Вторник
„Госпожа Соломон Грийнборн се надява да се наслади на вашата компания по време на вечеря днес.“
Отдолу с познати, разкривени драскулки бе написано:
„Добре дошъл у дома!“