Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
— Да, както и да е. Какво знаеш за ХРВП?
Тан’елкот се намръщи още повече и заговори по-тихо.
— Не съм лекар, но съм чел много за тази чума в историческите ви книги. Защо?
— Нямам време за обяснения. Един Актьор може би е бил изложен на действието на вируса. Какви са шансовете да е заразѐн?
— Изложен? Как може да е станало това? Кой щам на вируса?
— Ако исках куп безполезни шибани въпроси, на които не мога да отговоря, щях да се обадя на истински лекар — рече Хари.
— Ммм, ясно. Бих казал — въз основа на факта, че няколко от щамовете на вируса са способни да останат активни в околната среда в течение на седмици, — че, да, този Актьор вероятно може да е заразѐн. При всички случаи трябва да бъде изолиран и да се подложи на лечение, преди да му се разреши прехвърляне.
— Аха — възкликна Хари тягостно. — Малко е късно вече за това.
— Какво искаш да кажеш? — очите на Тан’елкот се опулиха. — Каин! Какво искаш да кажеш с това, че е късно?
— Няма време. Слушай, идвам към теб. Приготви се: ще ми трябва малко от мрежовата ти магия.
— Каин, имам заня…
— Освободи класа. Това е по-важно. Повярвай ми. Стегни се, Тан’елкот. Ще ти обясня всичко, когато пристигнем.
— Ние? Каин…
Той прекъсна връзката и набра последния код: личния му код на Шана.
Раздразнената гримаса на лицето ѝ във всяко друго време щеше да го огорчи, но точно сега имаше по-сериозни проблеми.
— Шана — попита той, — къде си в момента?
— В колата — отвърна тя, а тонът ѝ сякаш казваше: „Ако не беше такъв идиот, сам щеше да се сетиш.“ — Карам Фейт на Фенкона в Лос Анжелис тази сутрин, забрави ли? Ти сам издаде разрешението за пътуването.
— Да, да, да, вярно. Мамка му… — промърмори той уморено. Фейт обичаше конвентите, обичаше да се среща с преданите фенове на родителите си — и обичаше да пропуска занятия в Админакадемията. Много лошо, помисли си той. — Тя с теб ли е сега?
Фейт се наведе към камерата със слънчева усмивка.
— Здрасти, тате.
— Здрасти, миличка. Наистина съжалявам, но ще трябва да променим плановете ти.
Личицето ѝ посърна. Разочарованието в небесносините ѝ очи проряза Хари като с нож.
— Но ние отиваме на Фенкон…
— Да променим плановете? — каза Шана. — Какво имаш предвид?
— Обръщай колата. Нужна си ми тук. Веднага.
— Хари, толкова ли е важно? Имам заседание в два следобед…
— Да, по дяволите, важно е. Заложени са животите на хора. Кога ще можеш да си тук?
Шана смръщи вежди.
— Толкова ли е лошо?
— Не можеш дори да си представиш — възкликна Хари.
Тя отмести поглед от екрана и провери местоположението на колата в GPS картата.
— Петнайсет минути.
— Но Фенконът… — запротестира Фейт; всеки момент щеше да се разплаче.
— Да, и слушай… — Хари потърка лицето си с длани, опитвайки се да прогони страха, събиращ се в гърлото му. — Не докарвай Фейт. Остави я вкъщи и вземи снаряжението на Палас, става ли?
Той се застави да не се огорчи, когато видя искрите на радостно очакване, които затанцуваха в очите на Шана.
— Такъв тип проблем ли е? — попита тя бавно, стараейки се да не издаде нетърпението си.
Фейт също изведнъж живна.
— Мама се връща в реката?
— Да — отвърна Хари.
— Уха! — възкликна Фейт щастливо. — А аз си мислех, че ще трябва да чакаме още почти месец, за да сме отново заедно. А един месец е много време.
— Значи няма проблем, че няма да отидете на кона? — застави се да попита Хари.
— Аха — кимна тя радостно. — Вместо това в главата ми ще тече реката. А ти и мама няма да се карате през цялото време.
Шана направи извинителна физиономия пред екрана. Хари махна с ръка.
— Ще се видим в Екзозеума — каза той. — При Тан’елкот.
Намръщи се, за да ѝ подскаже да не иска обяснения.
Шана кимна. Предпазливостта ѝ беше угасила искриците на нетърпение.
— Тръгвам. Дай ми още петнайсет минути да оставя Фейт и да взема снаряжението си. И издай разрешение.
— Да. До скоро.
Той прекъсна връзката и потърси транспортната служба на Сан Франциско. Отне му само секунда да регистрира новия ѝ маршрут; като управител на Студията имаше право да определя и променя маршрутите на всичките си служители.
Отне му още няколко секунди да презареди ядрото на паметта на терминала си.
— Оп — възкликна той, когато с едно натискане на клавишите изтри всичките си последни разговори. — Мразя, като се получава така.
Изправи се и се протегна, за да раздвижи застиналата след дългата му неподвижност кръв.