Хотели. Втора стая

– Няма да ви кажа веднага. Искам преди това да поемете задължението да ми помогнете в моите проучвания.

– Прието.

Поех си дълбоко въздух като плувец преди скок и се хвърлих с главата напред, подканена сякаш от гръмотевицата, която проехтя отвън, подобно на барабан в последното действие на театрална пиеса:

– Давид не е син на Андре и Ортанс Барле. Живял е в сиропиталището Сен Броладр и е бил осиновен на седем или осемгодишна възраст. С други думи, бил е достатъчно голям, за да знае какво се случва.

– Знае го – потвърди високомерно Маршадо. – Дори сподели навремето това с мен.

Не биваше да му позволявам да вземе инициативата. Ето защо, докато навън рукна пороен дъжд и принуди минувачите да се разбягат във всички посоки, побързах да добавя, гледайки предизвикателно моя събеседник:

– В такъв случай вероятно ви е споменал също така, че той и Орор са се познавали още в сиропиталището?

– Глупости – отрони той след моментно стъписване. – Запознали са се на плажа в Динар. Били са на шестнайсет-седемнайсет години. Луи лесно може да го потвърди. Достатъчно силно ревнуваше брат си, за да забрави подобно нещо...

Предпочетох да не коментирам последните му думи и бръкнах в чантичката си, за да извадя откритото в „Рош брюн“. И преди всичко снимката със сърцето, издълбано в плажната кабинка. Подадох му я и зачаках неговата реакция.

– Мислите ли, че един седемнайсетгодишен ще се забавлява с подобни неща? – подхвърлих предизвикателно.

Все така сдържан, той пое снимката, дълго я гледа и накрая заяви:

– Не виждам какво доказва това. И само върху тази рисунка ли се крепи вашата теория? Много неубедително.

– Запознах се с приемната майка на Орор в Сен Мало. Казва се Флоранс Делбар.

Като прескочих подробностите, му описах нашата среща, признанието на госпожа Делбар за Сен Броладр и накрая за внезапното й изчезване, очевидно за да избегне въпросите ми относно връзката на Давид с нейната дъщеря.

– От това, което чух, заключавам, че тази жена не е съвсем с всичкия си. Може да ви разкаже всякакви небивалици, за да придаде важност на дъщеря си...

Дали според него мъката бе помрачила ума на майката?

– И какво толкова, ако Давид и Орор са се запознали, преди да навършат шестнайсет години? Това не е новина, която си струва да бъде публикувана на първа страница.

Нежеланието му да приеме истината ме дразнеше. Ето защо извадих мобилния и с няколко натискания на клавишите открих снимката на Давид и момиченцето със заличеното лице до коледната елха.

– Какво е това? – запита той, изведнъж станал по-сериозен, и се надигна от креслото.

– Уместен въпрос. Давид лесно може да бъде разпознат. Само че останалите... Единственото, което знам, е, че това не са нито семейство Делбар, нито семейство Барле. И че, доколкото може да се съди по възрастта на Давид, снимката е направена преди постъпването му в сиропиталището.