Джулиет гола
- Автор: Хорнби Ник
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вергил Немчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джулиет гола». Краткое содержание книги:
— Ясно. Но кой е казал, че си тръгваме? Тук ни харесва, нали, Джако?
— Да. Донякъде. Но не искам да живея тук постоянно.
— Аз бих живял тук — каза Тъкър. — Бих заживял тук, без да се замисля.
— Сериозно? — каза Ани.
— Абсолютно. Харесвам морето. Харесвам… непретенциозността.
— Много е непретенциозно — каза Ани.
— Какво изобщо означава тази дума? — каза Джаксън.
— Означава, че градът не се прави на нещо, което не е.
— Значи някои градове се правят на нещо друго? На какво?
— На Париж. На жираф. На какво ли не.
— Искам да отида в град, който се прави на друг град. Това е яко.
Прав беше. Яко е. Кой иска да живее на място, което се гордее със своята липса на амбиция, с магарешкото доволство от собствената си посредственост?
— Във всеки случай искам да се видя с мама и с приятелите и… — каза Джаксън.
Дори сега Ани продължаваше да се надява на някакъв сразяващ аргумент от страна на Тъкър, сякаш гледаше съдебна драма, в която Джаксън играеше глуповат, несговорчив съдия. Но той само постави ръка на рамото на Джаксън и му каза да не му мисли, а Ани отново се изкикоти неуместно, за да покаже, че няма нищо толкова сериозно, че всичко е шега и няма значение, че Коледа е към края си. Сега вече беше нервна.
Тъкър се притесни за Ани, когато влязоха в студения и злокобно безлюден музей, но си спомни, че тя е уредничката и е нормално да пристигне първа. Не мина много време и хората заприиждаха. Закъсненията не бяха на мода в Гулнес. Скоро залата се изпълни с общински съветници, приятели на музея и горди притежатели на парчета акула, всички обединени от схващането, че колкото по-късно довтаса човек, толкова по-оскъден ще бъде изборът на сандвичи и чипс.
— Тъкър Кроу? — каза Тери Джаксън, общинският съветник, чието притежание бяха половината експонати от изложбата. — Самият Тъкър Кроу?
Тери Джаксън беше прехвърлил шейсетте, имаше буен сив перчем и Тъкър с изненада установи, че името му е известно в средите на хора с буйни сиви перчеми. Но в този миг Тери кимна хитро на Ани, която вдигна сконфузено очи към тавана, и Тъкър разбра, че има някаква игра.
— Ани държеше да бъдете специалният ни гост тази вечер. Аз обаче възразих, че никой не знае кой, по дяволите, сте вие. И кой беше големият ви хит? Шегувам се. — Той весело потупа Тъкър по върба. — Но наистина сте от Америка, нали?
— Наистина съм.
— Добре — каза Тери успокоително. — В Гулнес не идват много американци. Може би вие сте първият. Това ви прави достатъчно специален. Останалото не е толкова важно.
— Но той наистина е известен — каза Ани. — В смисъл, ако знаеш кой е.
— Всеки от нас е известен в собствения си хол, нали така? Какво пиете, Тъкър? Аз ще си взема още едно.
— Само вода, благодаря.
— Няма да стане — каза Тери. — Няма да донеса на единствения американски посетител в Гулнес чаша скапана вода. Червено или бяло?
— Аз такова… лекувам се — каза Тъкър.
— Значи трябва да пийнете нещо. На мен винаги ми помага при настинка.
— Той няма настинка — каза Ани. — Лекува се от алкохолизъм.
— О, тук никой няма да забележи. Когато си в Рим и прочее.
— Така съм добре, благодаря.
— Е, добре. Както желаете. Ето ги и истинските звезди на вечерта.
Към тях се присъединиха двама мъже на средна възраст, които видимо не се чувстваха удобно с костюм и вратовръзка.
— Позволете да ви представя две легенди на Гулнес. Гав, Барнзи, това е Тъкър Кроу от Америка. А това е Джаксън.
— Здравейте — каза Джаксън и двамата се ръкуваха с него подчертано официално.
— Името ми е познато — каза единият от двамата.
— Има певец на име Джаксън Браун — каза Джаксън. — А също и град на име Джаксън. Но не съм ходил там, колкото и да е странно.
— Не твоето име, синко Джим. Неговото — Тъкър Намкойси.
— Едва ли — каза Тъкър.
— Да бе, Барнзи, верно — каза другият. — Скоро стана дума.
— Как пътувахте? — каза Ани.
— Ти приказваше за него — каза тържествуващо мъжът, който се явяваше Гав. — Онази вечер, когато се запознахме. В кръчмата.
— Така ли? — учуди се Ани.
— А, тя постоянно приказва за него — каза Тери Джаксън. — В нейното въображение той е известен.