Пророчеството

— Гледай винаги да се занимава с нещо — нареди тя на Шоджи. — Отнасяй се добре с него, проявявай нужното уважение, но не му позволявай да научава твърде много за нашите дела.

През следващите няколко седмици при портата й взеха да пристигат мъже. Бяха пуснати тайни съобщения, че наема воини. Идваха поотделно или по двама-трима, но никога на големи групи. Това бяха мъже, чиито господари бяха починали или загубили собствеността си, блуждаещи останки от години война. Двамата с Кондо им бяха подготвили изпитания — тя не желаеше измамници или глупци, — но не върнаха много, тъй като повечето от тях се оказаха опитни бойци, които с настъпването на пролетта щяха да се превърнат в ядрото на собствената й армия. Въпреки това бе загубила надежда, че ще може да осигури храна и подслон за всички през дългата зима.

Няколко дни преди зимното слънцестоене Кондо дойде при нея с вестта, която очакваше.

— Владетелят Сугита от Маруяма е тук с неколцина свои хора.

Тя ги посрещна с радост. Те благоговееха пред паметта на владетелката Маруяма и бяха свикнали да гледат жена в ролята на водач. Особено щастлива бе да види Сугита, когото помнеше от пътуването до Цувано. Той ги бе оставил там и се бе прибрал у дома, за да предотврати всякакви посегателства над владението в отсъствието на господарката Маруяма. Дълбоко опечален от смъртта й, бе твърдо решен да се погрижи волята й да бъде изпълнена. Човек с голяма вещина по практическите въпроси, Сугита бе донесъл ориз и разни други провизии.

— Няма да добавям към грижите ви — рече той на Каеде.

— Те не са чак толкова тежки, че да не можем да нагостим стари приятели — излъга тя.

— Всички ще страдат тази зима — отвърна той мрачно. — Бурите, смъртта на Ийда, кампаниите на Араи… Реколтата е нищожна част от онова, което трябва да бъде.

Каеде го покани да яде с нея — нещо, което не бе сторила с никого от останалите, които оставяше на грижите на Шоджи и Кондо. Поговориха малко за събитията в Инуяма и после надълго и нашироко за наследството Маруяма. Той се отнасяше към Каеде с уважение, зад което се усещаха привързаност и близост, все едно бе неин чичо или братовчед. Тя се чувстваше спокойна в негово присъствие — не го застрашаваше по никакъв начин, но той я възприемаше с подобаваща сериозност.

Когато свършиха да ядат и съдовете бяха прибрани, Сугита каза:

— Желанието на моята господарка бе да види владението предоставено на вашите грижи. С радост получих съобщението ви, че възнамерявате да заявите претенциите си относно наследството. Пристигнах незабавно, за да ви уведомя, че ще ви помогна — мнозина от нас ще го сторят. Трябва да започнем да планираме действията си преди пролетта.

— Такова е и моето намерение, затова ще имам нужда от цялата помощ, която бих могла да получа — отвърна Каеде. — Нямам представа, откъде да започна. Възможно ли е просто да получа земите? Чия собственост са те понастоящем?