Край на дежурството

Ето това е най-големият дар, комбинация от хипнозата на играта и от способността на Брейди да прониква в умовете на хората, щом се „отворят“ така, че да им въздейства. Обичайните страхове, с които хлапета като това живеят и които са като неприятен фонов шум, могат да се превърнат в опустошителни чудовища. Малките балончета параноя могат да се издуват, докато станат големи колкото дирижабли.

— Можеш да престанеш да се страхуваш — казва на момичето. — И да накараш майка си да съжалява много.

Елън се усмихва през сълзи.

— Можеш да забравиш всичко това.

— Мога. Мога да забравя всичко това.

— Можеш да си в покой със себе си.

— Покой — въздиша тя.

Чудесно! Изминаха седмици, докато отвори майката на Мартийн Стоувър, която все спираше демото, за да играе проклетия си пасианс, и много дни, докато овладее ума на Барбара Робинсън. Друго си беше с Рут Скапели и с тази пъпчива ревла в натруфената ѝ розова стая. Необходими му бяха само няколко минути. „Но пък — казва си — открай време съм си схватлив и се уча бързо.“

— При теб ли е телефонът ти, Елън?

— Ето го. — Бърка под една декоративна възглавничка. И телефонът ѝ е в бонбоненорозово.

— Искам да напишеш нещо във Фейсбук и в Туитър. За да го прочетат всичките ти приятели.

— Какво да напиша?

— Да речем „Вече съм в покой. И вие можете да бъдете. Отидете на zeetheend.com.“.

Тя се подчинява, обаче пише много бавно. Когато са в това състояние, хората сякаш са под вода. Брейди си напомня колко добре върви всичко и се опитва да не губи търпение. Когато малката е готова и съобщенията са изпратени — още запалени клечки кибрит, хвърлени в сухия прахан, — ѝ предлага да отиде до прозореца.

— Мисля, че малко свеж въздух ще ти дойде добре. Ще ти избистри главата.

— Малко свеж въздух ще ми дойде добре — повтаря тя, отмята завивката си и спуска босите си стъпала на пода.

— Вземи играта.

Тя се подчинява.

— Преди да отвориш прозореца, отиди в главното меню, където са всички иконки. Можеш ли да го направиш, Елън?

— Да… — Дълга пауза. Тази глупачка ще му скъса нервите. — Да, виждам иконките.

— Чудесно. Сега отиди на „Кръстословици“. Дъската за игра с гумичка.

— Виждам я.

— Докосни я два пъти, Елън.

Прави го: играта просветва в синьо. Ако някой се опита да използва отново същото устройство, то пак ще светне и ще изгасне завинаги.

— Сега можеш да отвориш прозореца.

Нахлува студен вятър и отмята косата ѝ. Тя се поколебава, изглежда на ръба на пробуждането и за миг Брейди усеща как му се изплъзва. Все още е трудно да контролира от разстояние набелязаните мишени, дори когато са в хипнотичен транс, но е сигурен, че ще подобри техниката си. Съвършенството се постига с тренировки.

— Скачай — прошепва Брейди. — Скачай и няма да се налага да вземаш CAT. Майка ти няма да те мрази. Ще съжалява. Скачай и нещата ще си дойдат на мястото. Ще получиш голямата награда. Наградата е сън.

— Наградата е сън — съгласява се Елън.