Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]

— Къде са всички останали?

— Имаш предвид Аника, затова кажи „Аника”. Май работи с Бран, за да може Саша да рисува. Всички се на­дяваме да нарисува нещо, което ще ни е от полза. А Дойл е в кухнята и почиства оръжията си.

— Както и да е, следващата звезда – ако успеем сега – е Ледената. Затова си мисля за Исландия или Гренландия. Или дори Арктика. Може скоро само да си мечтаем за слънце и топло време.

— Да не избързваме. Първо трябва да намерим Водната звезда.

Сойер забеляза, че тя гледа телефона си, както той бе гледал компаса.

— Хайде да постреляме.

— Какво?

— Стрелба по мишена. Вместо да седим тук и да чакаме компаса или телефона да се размърдат. Взе да ми писва.

— Никой от нас няма нужда от упражнение по стрелба, а и не бива да хабим мунициите. Какво ще кажеш за със­тезание по мятане на ножове?

— Става.

Той взе компаса, а тя – мобилния си телефон, и двамата убиха известно време и унищожиха няколко хартиени мишени.

— Не сме излъчили победител – настоя Райли, но Сойер поклати глава.

— Довечера съм дежурен по кухня и трябва да се залавям за работа.

— Още е рано.

— Това е първата ти нощ от трите, нали? Имаш нужда да се подкрепиш преди залез-слънце. Решил съм да при­готвя говеждо маникоти*. Червеното месо ще ти дойде добре.

[* Вид италианска паста с пълнеж от зеленчуци или месо. – Б.пр.]

— Да. Благодаря ти. – Тя извади телефона от джоба си, докато се връщаха към къщата. – Гледай дали този Уайт няма да се обади след залез-слънце, когато няма да мога да говоря с него.

— Казах ти. Лай на морзовата азбука.

Тя го смушка с лакът, после се отдели от него, за да влезе в стаята си. Тази нощ нямаше да спи и една дрямка нямаше да й навреди.

По-късно хапнаха тихо, всеки от тях зает със собстве­ните си мисли. Тъй като дневният ред за следващия ден вече беше готов, оставаше само да чакат.

— Това ще ме засити до сутринта.

— Имаш още време – отбеляза Саша, когато Райли се надигна от масата.

— Да, затова ще се опитам да се свържа с тоя тип Уайт. Ще потърся и други начини да стигна до него. Колкото по-трудно е да установя контакт с него, толкова повече си мисля, че той ще ми даде някои отговори. В случай че се проваля, просто ще се видим с вас утре сутрин.

— Стой далеч от кокошарника на съседите – подкачи я Сойер и си спечели бърз поглед с присвити очи.

— Аз ще поема нейните задължения – предложи Аника, когато Райли влезе вътре.

— Задължения? – Разсеяна, Саша потърка слепоочието си. – О! Графикът. Днес чистят Райли и Дойл.

— Нямам нищо против. Може тя да намери доктор Уайт и да научи онова, от което се нуждаем. А след като почис­тим, ако има време, ще й занеса малко от джелатото, което идва в кутия.

— Хубаво. – С известна неохота Дойл се надигна заедно с Аника. Той бе решил задълженията си на готвач – купил беше пица, но сега трябваше да измисли как да се измъкне от чистенето.

— Приятно е да чистиш – каза Аника, след като отнесо­ха вътре чиниите.

— Приятно е друг да чисти.

— Днес ти почисти оръжията си, лъсна меча си, дори ножовете си. – Тя с удоволствие се зае да мие чиниите. – Това не е много по-различно.