Бъди ми враг
- Автор: Макдональд Йен
- Серия: Евърнес #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-072-2
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Стимпанк
Электронная книга - «Бъди ми враг». Краткое содержание книги:
В тази стиймпънк история на Иън Макдоналд Лондон придобива умопомрачителни мащаби със своите стъписващи кули, мръсни улици и впечатляващи герои, които без колебание влизат в битка един за друг. Това е от онзи вид фентъзи с въздушни двубои и нажежени до червено оръдия, от който ми се иска да проникна в реалността на описанието, да се присъединя към ветровиците и да се понеса към небесата. Паоло Бачигалупи (автор на Момиче на пружина)
Беглец по равнините е първият роман от тази трилогия и ако вторият и третият са подобни на него, говорим за поредица, готова да преобрази мястото във фантастичната мултивселена на носителя на множество награди Иън Макдоналд. Speculative Scotsman
Макдоналд изгражда свят, който е достатъчно различен, за да очарова читателя и да разпали вярата му… Бляскавото въображение, пулсиращият съспенс и искрящата проза открояват тази книга. Kirkus
— Съзнанието на Наан ще изслуша предложението ти — каза двойникът. Той не чувстваше студ. Не чувстваше каквото и да е.
— Имам мисия — обясни Еверет М. — Работя за Множеството.
— Така нареченото правителство на Познатите светове — отвърна Наан Еверет. — Известно ни е за него. Ще бъде асимилирано в по-ефикасна форма.
— Насам идва въздушен кораб — продължи Еверет М.
— И това ни е известно.
— Четири минути — произнесе бойната броня в слушалката на Еверет М.
— Идва от Оксфорд — допълни Наан двойникът. — Агистратурата има аванпост там. Наблюдаваме го. С времето той също ще бъде асимилиран.
— Трябва да инсталирам проследяващо устройство на кораба — уведоми го Еверет М. — Заради това е всичко. Инсталирам устройството, след това отварят Портал на Хайзенберг и се прибирам обратно у дома.
— Квантовите портали от тази вселена са запечатани. Настроени са да транспортират всичко, което ги използва, в сърцето на слънцето в друга вселена. Ефикасна карантина е.
Звучиш като учител по математика, помисли си Еверет М и едва не се разсмя. Беше толкова глупаво и неуместно, и все пак правилно.
— Аз съм тук, нали?
— Това не може да се отрече, Еверет — съгласи се Наан двойникът.
— Ето каква е сделката. Аз съм начинът ви да се измъкнете от този свят. Позволявате ми да инсталирам проследяващото устройство. Викам Портала на Хайзенберг. Когато потегля обратно, ще взема част от вас с мен. Съвсем мъничко количество… нищо, което може да бъде регистрирано. Аз съм в безопасност, защото не можете да докоснете моя Трин-тек, а вие отивате… някъде другаде.
Наан Еверет отново замръзна в мълчание. Еверет М вече виждаше въздушния кораб; задаваше се от северозапад, летеше в покрайнините на снега. Господи, голям е. По-голям, отколкото някога си бе представял. Беше като облак, буря или като природно бедствие. А той беше голяма и примамлива мишена тук на открито: в идеалния център от пръстените Наан вещество. Хайде де, трябва ви разрешението на всеки от шестте милиарда, които сте асимилирали?
— Трябва да го направим така, че да ти е трудно да ни премахнеш. Щом веднъж се озовеш обратно в родната си вселена, какво би ти попречило да ни обезвредиш с електромагнитен импулс? Всеки опит да ни премахнеш или унищожиш трябва да завършва с катастрофални поражения за теб.
— Но ще напуснете тялото ми — каза Еверет М.
— Разбира се.
— Мога да се съглася с това.
Той хвърли поглед към небето. Въздушният кораб маневрираше над парка „Кенсингтън Гардънс“. Виждаше как совалките на пропелерите и елероните му се въртят и извиват. Ти си там, отправи мисъл към своето копие. Но не знаеш, че аз съм тук. Разполагаше само с няколко мига, за да сключи сделката. Беше ужасна сделка. Пускаше на свобода Наан из Множеството. По-лошо от най-лошата зараза. Вирус, чиято мисия бе да се възцари над вселената. Някой някога беше ли обмислял по-злонамерено деяние? Но това бе единственият начин, по който можеше да спаси живота си.
— Имаме сделка — каза Наан Еверет. Той вдигна десния си показалец. Върхът му се разгърна и сгъна в миниатюрна черна пеперуда. — Може да почувстваш леко ужилване.
— Какво…
Пеперудата имаше прекалено много криле. Изпърха в лицето на Еверет М, след което го заобиколи откъм врата. Той обърна глава и усети кратка, остра болка в основата на косата. Когато докосна мястото, не почувства нищо на него. Вътре. Нямаше нужда от усилените си Трин сетива, за да му кажат къде е. Чувстваше го като малка, добре навита топка зло, което си свиваше гнездо до гръбнака му. Какво направих? — ужаси се Еверет М. Направи каквото трябва. Сключи сделка, за да оцелееш, напомни си.
Въздушният кораб висеше над мемориала „Албърт“ и Албърт Хол, забил нос в Импириъл Колидж Тауър. Сградата Куинс Тауър беше по-голяма и по-готическа в тази вселена от онази във вселената на Еверет М. Но там имаше Куинс Тауър и Импириъл, и трябваше да има — или беше имало — Теджендра Синг, който също работеше там и бе открил нещо, което издърпваше хората през паралелните вселени. Едни и същи хора, на едни и същи места като ехо през вселените. Беше част от това. Не бе изявявал изрично желание да бъде. Нямаше такова желание. Беше леко саможиво дете в училище, което можеше да спре почти всеки шут към вратата. Други животи в други светове го бяха въвлекли в конспирация с мащабите на мултивселената. Бяха го принудили да вземе това ужасяващо решение — да спаси живота си, като предаде човечеството.