Хладнокръвна ярост [bg]

Една пресечка по-нататък двама чернокожи с бейзболни шапки и якета стояха пред входа на полусрутен хотел. В следващия момент застанаха един срещу друг, наведоха глави и започнаха да ръкомахат в такъв точен синхрон, сякаш бяха професионални танцьори. После единият показа малка пачка банкноти, другият се наведе, извади нещо от чорапа си и на мига двамата вече вървяха в противоположни посоки. Цялата сделка бе продължила не повече от десет секунди.

Майло ме видя, че ги гледам.

— Какво нещо е свободната търговия, а? Ей го къде е мястото, паркирай където намериш.

Сочеше към широка триетажна сграда с плосък покрив, разположена на източната страна на улицата. Първият етаж бе облицован с мръснобели плочки, навяващи смътна асоциация с гарова тоалетна. По-нагоре постройката бе измазана с бледосиня мазилка. По цялото протежение на първия етаж имаше редица от зарешетени прозорци, твърде високо от земята, за да бъдат стигнати с ръка. Останалата част от сградата бе чиста бетонна стена. Четирима-петима мъже, повечето чернокожи, всички облечени в парцаливи дрехи, мързеливо разговаряха пред вратата, увенчана с мъртви неонови извивки, оформящи надписа „Мисия «Вечна надежда»“.

Местата на паркинга пред сградата бяха заети, затова подминах десетина метра и вмъкнах колата в празното място зад един бус, на който пишеше „Подвижен медицински пункт“. Около него се бе събрала по-голяма и по-енергична група — поне две дузини мъже и три-четири жени. Докато загасях двигателя и измъквах ключа от контакта, забелязах, че не са се събрали, за да получат медицинско обслужване. Бяха оформили рехава опашка, вмъкваща се във входа на близкия склад, над който, този път с проблясващи неонови букви, бе написано: „$ за кръв“.