Богиня [bg]

– Здравей, Афродита – отвърна Хелън със събиращи се в очите й сълзи.

Хелън наистина я помни, помисли си Лукас. За първи път си даде сметка какво означаваше това. Хелън помнеше Троя. Знаеше какво се е случило в действителност.

– Толкова ми липсваше – каза Афродита.

– И ти ми липсваше – отвърна Хелън с пресекващ глас, сякаш беше не само изненадана да открие, че казва това, но и изненадана, че го изпитва.

– Не е ли странно? Познала съм всяка възможна любов, но с течение на годините, любовта, за която копнеех най-много, е тази, която споделях със сестра си.

Двете жени се прегърнаха нежно и златното сияние, което се появи около тях, беше хипнотизираща гледка, като да гледаш магия. Лукас чуваше как сърцата на Потомците забавят ритъма си, за да бият в унисон с тези на Хелън и Афродита. Това беше силна, обвързваща синхроничност, която – Лукас знаеше – всички те щяха да запомнят, независимо колко противоречия имаха в бъдеще.

Страх се изду като балон в Лукас. Не защото боговете бяха отново сред тях, а защото Хелън беше в центъра на всичко това. Тя предизвикваше такава любов у него, у Орион, дори като богиня. Нямаше омраза без любов и Лукас не можеше да не си помисли, че всички щяха скоро да са принудени да водят отчаяна битка заради чистата любов, която до един изпитваха в този момент.

– Трогателна повторна среща — отбеляза чернокосият мъж с голите гърди. – Но твоят човек изгуби, Афродита. И все още ми дължиш това, за което се обзаложихме.

Лукас си проправи със сила път през групата и застана лице в лице с нещо, което приличаше на мокра и леко животинска версия на самия него.

– Това не е игра, в която боговете да залагат. Това са животите ни.

Посейдон погледна Лукас изучаващо и се засмя:

– Богините на Съдбата наистина биха дали лицето ми на някакъв морализаторстващ сополанко. Нека ти кажа нещо, момче. Не ме е грижа какво искат Богините на Съдбата. В морето големите риби изяждат малките. Ще трябва да станеш малко по-дебелокож, ако си онзи, който би трябвало да се опита да ме замести.

– Поне е интелигентен – каза друг познат глас. Един бог, който изглеждаше като близнак на Хектор, слезе по другия край на брега, прекъсвайки Лукас, преди той да успее да оспори последната реплика на Посейдон. – Бъдещият ми заместник е смел, но сигурно е най-тъпият от всички тия мелези-Потомци. Наистина искаше да ме предизвика – макар да е простосмъртен. Смущаващо.

Лукас автоматично сграбчи Хектор за ръката. Можеше да почувства, че братовчед му гори от желание да се нахвърли на Аполон, безсмъртен или не, а това вероятно щеше да стане причина всички да загинат.